„Рисуването е просто още един начин за писането на дневник“, казва испанският художник Пабло Пикасо. У Лижен, художник от град Ханджоу, повече от 40 години пише един такъв „дневник“ за Великия канала между Пекин и Ханджоу.
Той е роден през 1957 г. в семейството на интелектуалци и обича да рисува от дете. У Лижен расте покрай Великия канал и от 1978 г. насам се опитва да улови красотата на този воден път, тайната на алеите, ширнали се по бреговете му, гостоприемството на местните жители и богатството на културата, която се носи по него.
У Лижен казва, че спомените и емоциите в картините му са дълбоки и много по-важни от всяко техническо съвършенство. „Моето изкуство винаги е било свързано с Великия канал. Понякога рисувам това, което съм видял в миналото, а понякога възпроизвеждам онова, което съм чул от хората, които живеят край него“, казва У Лижен.
Художникът си спомня за оживените събирания край Великия канал по време на празника Цинмин в детството му. За храмовите празници освен местните жители, които почиствали гробовете на починалите роднини и близки, идвали и хора от съседните места. Спомените му за лодките и живота край Великия канал са все още пресни като току-що нанесената боя върху платното.
У Лижън си спомня как селяните често забождали цвете в увитите около главите им кърпи. Някои носели дълги синьо-зелени престилки, а други били с жълти чанти на раменете. Всички те се превърнали в иделани сюжети за неговите картини.
Хората, които живеели по поречието на канала, се занимавали предимно с боядисването на тъкани, пивоварство и производството на специален вид хартия, от която се правят пари, които се изгарят, когато се споменават мъртвите. „Десетките храмове в Ханджоу бяха претъпкани по време на храмовите празници“, спомня си той.
Обикновените дни също били впечатляващи за художника. У Лижен казва, че в миналото за хората каналът бил като „защитен ров на града“. Тъй като нямало защитни заграждения, през лятото децата плували там и се забавлявали. „С моите приятели седяхме във водата с часове, ловяхмя скариди, охлюви и миди“, разказва той.
„Моята четка никога не е спирала да рисува Великия канал. Това, което описвам в картините си са истории от живота на обикновените хора, които съм видял и чул през последните няколко десетилетия“, обяснява У Лижен.
За него по-важни от съвършената техника са историите, спомените и чувствата в творбата. Според художника историята на Великия канал трябва да бъде разказана, а характерната за него култура предадена на следващите поколения.
За да разкаже историята му, У Лижен разговаря с повече от 1000 възрастни хора и ги моли да да споделят спомените си за канала и за стария Ханджоу. В същото време художникът е притеснен, че много от тях напускат този свят и историите си отиват заедно с тях.
В продължение на 40 години У Лижен разказва за Великия канал и живота около него чрез своите картини. Той използва четката и мастилото, за да запечата миналото. В същото време прокарва уникален път в изкуството, който съчетава красотата на формите, естетиката и особеностите на онази епоха.
Лю Хунниен е известен фолклорист и професор от университета на Джъдзян. Според него картините на У Лижен са в прост и елегантен стил и изобразяват много точно живота през онези години.