Разговор за КМГ с българския дипломат Радион Попов, който е бил дълги години зам.министър на външните работи на България, както и посланик и военен аташе в Сирия и Испания. Той споделя мнението си за ролята и значението на Китай в глобалната политика и икономика, за неотдавнашната „визита” на Нанси Пелоси в Тайван, както и за перспективите на българо-китайските отношения.
В. Г-н Попов, като дългогодишен дипломат и министър, добре запознат с политиката на различните страни. Моля кажете ни Вашето мнение за ролята и значението на КНР през последните години в световната политика и икономика?
О. Може би трябва да започна, позовавайки се на -известни световни личности, анализатори и футурулози, които гледат напред в бъдещето, и които още през 1995-1996г., прогнозираха, че към 2015-2020 година, Китай ще бъде икономическа сила номер едно, а от 2025 г. – вероятно ще бъде и военна сила номер едно! Виждам, че в почти 98% тези прогнози се сбъдват - ако не първа, Китай е втора сила в икономиката към момента, а и съвсем смело можем да продължим с прогнозите, че много скоро, Китай ще бъде номер едно, което всява смут в западните опоненти, а да не говорим за западните противници на КНР! Очаквам, че ХХ-ия конгрес на ККП, който ще се открие на 16 октомври, ще начертае реално достижими планове и цели, като съм убеден, че китайският народ и китайската държава ще постигнат, защото през последните 30 години те постоянно доказаха непрестанния възход на Китай като икономика, като държава, като влияние върху света. Това е моята прогноза, която очаквам да се сбъдне.
В. Неотдавнашното посещение на г-жа Нанси Пелоси в Тайпе – Вашата оценка за тази „визита”, която е в пълно противопоречие на принципа за „един Китай”, политика, която е подкрепяна от много страни по света, включително и от Генералния секретар на ООН?
О. За мен нещата са еднозначни: визитата на Пелоси се оценява като груба грешка, и бих добавил, дори като „тест” от страна на САЩ доколко Китай може да толерира и да издържи на едно подобно провокативно поведение! Очевидно нарастващата мощ на КНР и световната подкрепа на политиката за „един Китай”, плаши западните сили, а сближаването с Русия буди безпокойство, че Тайван няма да бъде признат за самостоятелен, защото над 80 държави подкрепят Китай, включително и Генералният секретар на ООН. Всичко това „хвърля в смут” по-специално стратезите на САЩ. КНР и нейните ръководители отново проявиха политическа мъдрост и реагираха адекватно, показаха на САЩ, че не бива „да си играят с огъня”, защото, както председателят Си Дзинпин цитира древната мъдрост „...който си играе с огъня, сам ще се опари”! Играта с огъня в района на Тайван е много опасна и по всяка вероятност, търпението на Китай няма да бъде безкрайно!
В. Българо-китайските отношения – България беше втората държава, която призна КНР, сътрудничеството и връзките между нашите две страни се развиват добре, какви са според Вас перспективите за бъдещите ни взаимоотношения в различни области?
О. Аз съм привърженик на разширяването и задълбочаването на китайско-българските отношения във всички области и насоки. Да, гордеем се, че сме втората държава, признала КНР, имаше известен период на застой в отношенията ни и бих искал нескромно да отбележа, че през 2009 г., след 14-годишно прекъсване, с моята подкрепа, за пръв път беше осъществено посещение в България на тогавашния китайския министър на външните работи. За мен това беше нов стимул, нов тласък в отношенията между нашите две страни. Бих искал обаче, нашата държава да бъде по-активна в подкрепата си на инициативата на председателя Си Дзинпин „Един пояс, един път”, защото всички страни, които подкрепят този мегапроект, печелят от това икономическо и политическо сътрудничество с Китай. В рамките на европейското сътрудничество отношенията между Китай и ЦИЕ трябва да се съживят, да се активизират още повече. Ролята на България в този аспект е много сериозна и съм убеден, че има много широко поле за активизирането й в бъдеще.
Накрая бих искал да споделя една новина, която от няколко месеца „набира скорост” - инициатива за създаването на университет в град Урумчи–Синдзян-уйгурския автономен район, с подкрепата на емира на ОАЕ и китайската страна. Заедно с няколко известни личности, самият аз съм част от този проект. Получили сме принципното съгласие и готовност на китайската страна за създаването на този университет, което ще допринесе за утвърждаването на авторитета и засилване отношенията с арабския свят, ще даде възможност да се неутрализират силните атаки от страна на недоброжелатели на КНР, отправени срещу страната по въпросите за китайското мюсюлманско население.
Доволен съм, че съм част от тази инициатива, която се доближава до своето пълно реализиране.