На 4 октомври тази година се навършиха 73 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Китайската народна република. Всъщност, малко хора знаят, че България е втората страна в света след СССР, която признава Китайската народна република на 03.10.1949 година. Първият български посланик в далекоизточната страна е Янко Петков, а малко след него в нашата страна пристига и първото военно аташе на Китай у нас - подполковник Чжоу Юнгуан.
Между двете държави са сключени спогодби в областта на търговията и културата още през 1952 година, а през 1954 за Китайската народна република заминава високопоставена българска делегация, в която влизат членове на Политбюро на Българската комунистическа партия. Дори държавният и партиен ръководител Вълко Червенков е посещавал КНР, където се среща с основателя на модерен Китай Мао Дзъдун.
И въпреки всички превратности в отношенията между Китайската народна република и Съветския съюз, които повлияват и на българо-китайските връзки през 1960-те, нашите две страни все пак запазват търговските си и културни връзки. Почти 40 милиона швейцарски франка е износът на Народна република България за Китай в тази епоха, а вносът е 29 милиона. България изнася за КНР медицинска апаратура, лекарства, електрокари, а внася чай, хартия, копринени, памучни и текстилни изделия. През 1986 НРБ и КНР подписват споразумение за научно-техническо сътрудничество, а през 1987 българският държавен и партиен ръководител Тодор Живков посещава Китай. В резултат на неговото посещение е подписана спогодба в културата, както и т.нар. "Консулска конвенция", благодарение на която много български студенти завършват образованието си в Китай.
Интересно е, че всъщност българо-китайските връзки може би имат дори по-стари корени, стигащи чак до древността, макар че няма конкретни писмени исторически извори, които да споменават за това. Така например, факт е, че календарът на древните българи в ранното Средновековие е много близък и сходен до календара на китайците. Някои историци и археолози извеждат връзка между древните хуни и прабългарите, а през хуните съответно и с империята Хан от античността. Това е интересна тема, която със сигурност трябва да стане обект на научно изследване и проучване.
Връщайки се към съвремието, от година на година икономическите, търговски и културни връзки между Република България и КНР непрекъснато нарастват, независимо от международната геополитическа ситуация. През 2020 година българският износ към Китай е 1,8 милиарда лева, а вносът е над 3 милиарда лева. И тези цифри се увеличават всяка година. Всъщност, за последните 5 години вносът от Китай се е удвоил, което показва не само че КНР е "работилницата на света", но и че създава висококачествена продукция с висока добавена стойност, която намира пазар във всички страни по света, включително и в България. Това отваря и големи перспективи пред България.
Така през 2019-ата година българският президент Румен Радев заяви, че България може да бъде логистичен център в Югоизточна Европа за пренос на стоки от Азия, особено от Китай.
Държавният глава на България също така изрази мнението, че страната ни приема инициативите "Един пояс, Един път", както и Механизма за сътрудничество между Китай и ЦИЕ, не просто като проекти за транспортна свързаност, а като инвестиция в бъдещето и просперитета на държавите, които участват в тях.
Факт е също и все по-голямата връзка в областта на културата. Стотици ученици и студенти в България изучават трудния, но изключително интересен и богат китайски език. Ето една много показателна извадка. В един град като Стара Загора, който е с около 130,000 души население, 86 ученици са изучавали китайски език. Броят на изучаващите най-говорения език на планетата (китайският) се увеличава всяка година. За сравнение: през 2012 само 425 ученици изучават китайски език. През 2013 техният брой, според данни на института "Конфуций" е скочил до впечатляващите 1649. Днес, разбира се, броят е много по-голям, а в Софийския университет има и специалност "Китаистика", която е доста престижна и гарантира на младите хора, които я завършват успешно, добра професионална реализация.
С други думи, естественото развитие на българо-китайските отношения е много позитивно. От културата и образованието през търговията и инфраструктурата, та до туризма и науката, България, която е най-древната страна в Източна Европа, има със сигурност какво да обмени с Китай, който е най-древната жива цивилизация в света. Равносметката за 77-те години дипломатически отношения е, че връзките между Китай и България, въпреки голямата географска отдалеченост, са стратегически. България може да служи като мост между необятната култура и икономика на Китай и Европа. Това би било позитивно развитие, от което печелят както Китай, така и България и цяла Европа.