Китайците познават лечебните свойства на растенията от хилядолетия. Традиционната китайска медицина използва над 3200 билки, като много от тях са цветя, които красят нашите градини.
1. Божурът
Легендата разказва, че Хуа Туо ( 145 г. – 208 г.), известен лекар от династия Хан, направил погрешно заключение за божура. След като изпробвал стъблото, листата и цветовете му, той решил, че това растение няма лечебни свойства. Един ден обаче Хуа Туо чул плач в градината с божури, но не видял никого. Същото се повторило няколко пъти и той споделил случката със съпругата си. Тя му отговорила, че вероятно божурите са се е почувствали засегнати, защото лечебните им свойства били пренебрегнати. „Ти провери надземната част на божура, но забрави за това, което е под земята“, казал жена му, но не успяла да го убеди.
Веднъж съпругата на Хуа Туо загубила много кръв по време на менструалния си цикъл и имала силни болки в корема. Тя се опитала да облекчи състоянието си с корени от божур и те наистина се оказали ефективни. Когато Хуа Туо разбрал за случилото се благодарил на съпругата си: „Без теб щях да заровя едно добро лекарство“, ѝ казал той.
Зад красотата на божура се крие силно лечебно действие. В своя труд „Компендиум на лекарствените вещества“ Ли Шъджън пише, че корените на това цвете лекуват болки в корема и костите, бери-бери, кървене от носа, кръв в храчките, бяло течение и подуване на езика.
Според „Китайския фармацевтичен речник“ корените на белия божур, известни още като „бай-шао“, подсилват кръвта, успокояват черния дроб, облекчават болката в гръдния кош и корема, помагат при диария, спонтанно и нощно изпотяване, както и обилно менструално кървене. Корените на белия божур изчистват излишната топлина от тялото, насърчават кръвообращението и премахват застоя на кръвта, облекчават болките в очите, помагат при сляп цирей, кървене от носа. В речника се посочва, че корените на белия божур са горчиви и кисели на вкус, охлаждат организма, докато тези на червения са горчиви и имат по-слабо охлаждащо действие.
2. Градинската орхидея
Хун Май, известен писател от династия Сун, в една от историите си говори за растение, което лекува кървене при кашлица. Той разказва, че в провинция Джъдзян имало затворник, осъден на смърт, който преди изпълнението на присъдата, за да благодари на състрадателния служител, който се грижел добре за него, му дал една тайна рецепта. „Седем пъти ме вкарваха в затвора и бях подложен на жестоки мъчения. Много пъти бях нараняван в гърдите и повръщах кръв. Всеки път обаче си приготвях тази рецепта и състоянието ми се подобряваше“, казал затворникът. Скоро след екзекуцията му била направена дисекция и в белите му дробове открили множество дупки, пълни с бял прах. След като чул историята Хун Май, записал рецептата и по-късно я използвал в лечението на войник с тежка хемоптиза (кръвохрачене). За негова изненада болният оздравял само за ден след като изпил лечебната отвара.
В рецептата на затворника се казва, че стритите на прах градински орхидеи и приемането им с оризова каша могат да спрат кървенето.
Градинската орхидея (Bletilla striata), която се използва предимно в лечението на белодробни и стомашни кръвоизливи, напукани ръце и крака през зимата и отоци около рани, има силно стягащо действие и хемостатичен ефект върху белите дробове. Тя има и благоприятен ефект върху растежа на мускулите и кожата, насърчава заздравяването на фокални лезии, пише Ли Шъджън в своя „Компендиум на лекарствените вещества“.
Според „Китайския фармацевтичен речник“ градинската орхидея се използва при кървене от язви на стомаха и дванадесетопръстника, туберкулоза, изгаряния и хирургични рани, както и анални фисури.
С лечебна цел обикновено се използва грудката на растението, която е горчива и стипчива на вкус, има свойството да охлажда организма.
Градинската орхидея обича хладни и влажни места. Счита се, че нейна родина е Китай и е широко разпространена в провинциите по поречието на р. Яндзъ.
3. Прунелата
Легендата разказва за майката на учен, която се разболяла от цервикален туберкулозен лимфаденит ( скрофула) и шията ѝ се подула от натрупаната гной. Синът ѝ не бил в състояние да направи нищо. Извикал лекар от друг окръг, който се качил в планината и се върнал с плевел, за който твърдял, че може да излекува жената. В продължение на 10 дни тя пила отвара от растението и оздравяла.
По-късно майката на държавен служител се разболяла от същата болест. Ученият му предложил да опита същата рецепта и се качил в планината да търси билката, но не успял да я намери. Тогава служителят го обвинил, че е измамник.
В началото на лятото на следващата година обаче лекарят се върнал в селото. Ученият му се оплакал, че не може да намери растението. След като го изслушал лекарят въздъхнал: „Когато си тръгвах миналата година, те помолих да не забравяш, че тези плевели се берат преди края на лятото, защото изсъхват веднага след това.“ След това лекарят повел учения към планината, където лилавото цвете растяло навсякъде.
Някои наричат този плевел „самолечебник“ или „цветето, което лекува всичко“, а научното му име е Prunella vulgaris (прунела). Според Компендиума на Ли Шъджън той лекува основно проблеми с черния дроб, болки в очите, бяло течение с червеникав цвят, скрофула и следродилна анемия.
В „Китайския фармацевтичен речник“ се посочва, че билката лекува заболявания като белодробна туберкулоза, мокър плеврит, бациларна дизентерия и остър хепатит.
Като лечебно средство обикновено се използват изсушените съцветия на прунелата, които са с пикантен и горчив вкус и имат свойството на охлаждат организма. Билката се среща в Европа, Азия и Северна Америка. Расте в нивите и край пътищата.
4. Орловият нокът
Писателят Джан Бандзи от династия Сун (960 г. – 1279 г.) в своите записки разказва история, според която орловият нокът, познат още като лоницера или японски нокът, помогнал при отравяне с гъби.
През династия Сун няколко монаха от храма Байюн се качили в планината Тиенпин и събрали кошница с диви гъби. Те обаче се оказали отровни и след като изяли сготвеното ястие, започнали да повръщат и ги хванало разстройство. Един от монасите събрал от планината цветове орлов нокът в опит да изчисти отровата от тялото си и наистина успял.
Според древните книги освен детоксикиращите свойства орловият нокът има и козметичен ефект. В „Тайната история за личния живот на императрица Цъси“, написана от Дъ Лин, се казва, че императрицата овлажнявала кожата си с дестилат от орлов нокът половин час преди лягане.
Билката помага при висока температура и отравяне и се използва предимно при пиогенни инфекции, отравяне, кръв в изпражненията при диария и др., се казва в Компендиума на Ли Шъджън.
Орловият нокът, който китайците наричат „дзининхуа“, или „златни и сребърни цветя“, обикновено се среща в две разновидности – с жълти и бели цветове. В „Китайския фармацевтичен речник“ се посочва, че изчиства излишната топлина и токсините от тялото, използва се в лечението на заболявания като фарингит, пневмония, бактериална дизентерия, уртикария, ерозия на маточната шийка и др.
Като лечебно средство обикновено се използват изсушените цветове, които са сладки на вкус и имат свойството да охлаждат организма.
Орловият нокът цъфти от април до юни и се адаптира лесно към студ, суша и влага. В Китай той расте предимно в провинциите Шаанси, Хъбей, Ляонин, Шанси и Гансу.
5. Орхидея дендробиум
Легендата разказва за човек на име Хуо Доу. Той живеел с майка си, но бил призован армията. Хуо Дуо се сражавал героично с врага и станал известен генерал. Когато се завърнал у дома обаче, заварил майка си на легло. Тя се била парализирал от дългото чакане и очите ѝ вече не виждали. Хуо Доу веднага разгласил, че ще награди добре онзи, който успее да излекува майка му, но никой не успял да намери лек за нея.
Един ден, докато се разхождал в планината, генералът видял възрастно семейство да оре нивата, като в ралото бил впрегнат мъжът. Хуа Доу се разгневил на жената, че малтретира по този начин съпруга си. Тя коленичила и му обяснила, че всяка година вземали добитъка им, за да го използват на бойното поле и затова се наложило да използват човешка сила за орането. Хуа Доу помогнал на възрастното семейство и те като благодарност му дали билка, с която да излекува майка си. След около половин година тя наистина се изправила на крака и прогледнала отново. По-късно тази билка станала известна като „животоспасяващо растение“ и „трева на безсмъртните“.
Орхидеята дендробиум се използва в лечението на увреждания на далака и стомаха, елиминирането на различни заболявания, причинени от студ и топлина, ревматизъм, както и проблеми с кожата и изпотяване заради недостиг на Ин, пише в своя Компендиум Ли Шъджън.
Според „Китайския фармацевтичен речник“ билката попълва запасите от Ин енергия и овлажнява вътрешните органи.
Дендробиумът е от семейството на орхидеите и расте предимно в тропиците на Азия и тихоокеанските острови. В Китай се среща в провинциите Юннан, Гуандун и Гуейджоу, както и Гуанси-джуанския автономен район. Този вид орхидея расте по стволовете на дървета или в скалните пукнатини.
Като лечебно средство се използва стъблото на растението, което древните китайци почитали като една от деветте билки на безсмъртието. Изпълнителят на китайска опера Мей Ланфан често пиел чай от дендробиум, за да поддържа доброто здраве и гласа си.
Въпреки полезните ѝ свойства обаче, с тази билка трябва да се внимава, тъй като има свойството да охлажда организма.
Един от най-пълните и изчерпателни справочници за китайските билки е „Бън цао ган му“ (Компендиум на лекарствените вещества). Негов автор е известният лекар и фармацевт от династия Мин – Ли Шъджън ( 1518 г. – 1593 г.), който посвещава 27 години от живота си за събирането на тази ценна информация. Компендиумът се състои от 52 тома, в които са обединени и структурирани всички известни по онова време знания на китайската медицина за лечебните вещества.
„Китайския фармацевтичен речник“ е най-обширният фармацевтичен справочник в Китай. Последното му актуализирано издание от 2010 г. съдържа близо 30 000 речникови статии за съвременната и традиционна медицини.