Иво Петрунов
За съжаление в днешно време Съединените щати, както е известно, са превърнали политиката за човешките права в празнодумство и инструмент за намеса във вътрешните дела на другите държави по света. Особено ярък е случаят що се отнася до китайският Синдзян-уйгурски автономен район - древна и интегрална част от Китайската народна република, която по мирен път се обединява с родината през 1949 година. Ако човек слуша някои американски медии, ще излезе, че Синдзян е един голям трудов лагер, докато истината е съвсем различна. Това е динамично развиващ се регион, чието население и икономика растат с темпове, каквито например, „Ръждивият пояс“ в САЩ може само да мечтае. Всъщност, за последните 40 години „геноцидираните“ уйгури от Синдзян са нараснали от 5,5 милиона души на над 12,7 милиона.
Любим наратив на американците е, че в Синдзян има „превъзпитателни лагери“. Истината е, че в региона, в съответствие с китайското законодателство, има центрове за професионално и образователно обучение. Не по-различни и със сигурност не по-лоши от френските центрове за дерадикализация. Въпросните китайски центрове са част от стратегията за борба с тероризма, изхождаща от международно приети документи, включително Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма и Плана за действие за предотвратяване на насилствения екстремизъм. Хора от Синдзян, които са преминали през тези центрове, получават професионална квалификация, с която да се реализират на пазара на труда, а също така подобряват уменията си по писмения и говорим китайски език.
С други думи, Китай помага на уйгурското население да овладее официалния език на народната република и да си намери работа и препитание. Дали същото може да се каже за нехуманното отношение на САЩ към хиляди мигранти от Латинска Америка, които умират по Рио Гранде и южните граници на Тексас и други щати? Уви, не.
Никой не е упълномощил Съединените щати да се бъркат във вътрешните работи на хора и региони, с които никога не са имали нещо общо, но нека да проверим каква е ситуацията с човешките права в Синдзян.
От 1978 КНР прилага политиката на Китайската Комунистическа партия за правото на свобода на религията и защита на правата на мюсюлманите от всички етнически групи. Днес в Китай има над 30 милиона мюсюлмани, както и 10 ислямски висши учебни заведения, които обаче са одобрени от държавата, и в които Пекин е взел мерки да се преподава традиционен ислям, а не по линията на радикални и терористични движения. Това рязко контрастира с политиката по този въпрос в Европейския съюз например, която се люшка от откровено нехайство и допускане на развитието на терористични джихадистки мрежи, до моментни избухвания на анти-мюсюлманска ксенофобия и расизъм.
Ислямът, който навлиза в Китай по време на династията Тан, днес хармонично съществува с другите традиционни за страната вероизповедания, като будизма, таоизма, китайските традиционни вярвания и тнт. В Синдзян има общи информационни книги за религията на езиците на етническите малцинства, а също така и уебсайт за мюсюлмани. Китайските власти ускорено ограмотяват населението на региона, а също така осигуряват снабдяването с вода, електричество и газ, създават непрекъснато нови училища, библиотеки, болници и подобряват условията на джамиите.
Ако ислямът беше преследвана религия в Китай, щяха ли всяка година над 10,000 китайски мюсюлмани свободно да ходят на хаджилък в Мека? И китайската държава да организира чартърни полети до Саудитска Арабия за вярващите мюсюлмани. Китайският ислямски институт, от своя страна, е помогнал за създаването и пускането в обръщение на 15 учебника в три серии по чужди езици, специализирани и основни курсове, за да могат мюсюлманите да получават адекватни знания в религиозната и не само сфери.
От 2001 Синдзян изпраща повече от 70 студенти и духовници в египетския университет Ал-Азхар и Пакистанския международен ислямски университет за продължаващо образование. Това е политиката на държава, която насърчава междукултурния и интер-религиозен диалог, за разлика от други страни като САЩ, чиято история с ислямския свят е доста по-печална и свързана с окупацията на Ирак и Афганистан.
Факт е, че през 90-те години в Синдзян се засилват "трите зли сили" - тероризъм, сепаратизъм и екстремизъм. Става въпрос за радикали, които се спонсорират от чужбина и използват религията, за да разпространяват екстремистки идеи и да подкопават диалога и отношенията между различните етнически групи, дестабилизирайки по този начин обществото. Но болшинството мюсюлмани подкрепя политиката на китайските власти в борбата с тероризма.
Впрочем, китайската политика се оказва ефективна, защото от няколко години не е имало терористични атаки в Синдзян. За сметка на това има огромни постижения в икономическото и социално развитие на региона, както и в стандарта на живот на местните. Истината за Синдзян можем да чуем дори от някои свободни западни журналисти, като фенският писател Максим Вивас, който два пъти посещава региона и пише книга по този повод. Той засвидетелства в книгата си постиженията на Китай не само в това да даде на местното население образование, работа, инфраструктура и социални услуги, но в борбата с насилието и тероризма.
Както по-рано споменахме, уйгурското население е нараснало за 40 години от 5,5 на 12,7 милиона. Нещо повече, средната продължителност на живота на уйгурите е скочила от 30 до 72 г.. Ако уйгурите бяха геноцидирани и репресирани, как да си обясним, че днес живеят повече от двойно по-дълъг и качествен живот?
Истината е, че САЩ не се интересуват от правата на уйгурите и мюсюлманите. Ако правата на мюсюлманите ги вълнуваха, нямаше американската окупация на Ирак да доведе пряко или косвено до 1 милион загинали иракчани в периода 2003-2020. Ако САЩ бяха съпричастни с мюсюлманите по света, нямаше нарочно да обричат народа на Афганистан на глад и да конфискуват афганистанските държавни активи, когато те са толкова нужни на обикновените хора в страната. Проблемът на САЩ е друг - Вашингтон вижда, че Китай го е изпреварил по почти всички икономически и научно-технически показатели и осъзнава, че епохата, в която САЩ можеха да се разпореждат със съдбата на всички държави, е свършила. САЩ искат да дестабилизират Китай, да разпалват етническо напрежение, за да се възползват от него, по същия начин, по който разпалиха етническо напрежение в бивша Югославия, възползвайки се политически от него. Разликата обаче е, че днешен Китай не е държава, която ще позволи такова нещо.