Ръстът на индекса на потребителските цени в Китай – основният измерител на инфлацията – се забави през август като резултат от редица фактори, сред които спад в цените на суровия петрол, показват данни на Националното статистическо бюро от този петък.
Според експерти, макар Китай да е изправен пред натиск от увеличаване на инфлацията през втората половина на годината, все още съществуват благоприятни условия цените да останат като цяло стабилни. Сравнително стабилният индекс на потребителските цени, който е в ярък контраст с високата инфлация в големите икономики по света, от своя страна дава възможност Китай да поддържа различна паричната политика, дори когато други големи централни банки, включително Федералният резерв, продължават да повишават лихвените проценти.
Индексът на потребителските цени (CPI) в Китай се повиши с 2,5 процента на годишна база през август, забавяйки ръста си от 2,7 процента предходния месец и като цяло е по-нисък от общите пазарни очаквания, според данните на националната статистика. На месечна база спадът на индекса е с 0,1 процента.
Увеличението на годишна база се дължи главно на рязкото покачване на цените на храните, включително свинско месо, плодове и зеленчуци. Цените на храните се повишиха с 6,1 през август в сравнение със същия период на 2021 г., допринасяйки с около 1,09 процентни пункта за покачването на инфлацията, докато тези на нехранителните стоки нараснаха с 1,7 процента, допринасяйки с около 1,38 процентни пункта за увеличението в индекса на потребителски цени.
През август цената на свинското месо скочи с 22,4 процента на годишна база, увеличавайки се с 2,2 процентни пункта спрямо юли. Цените на плодовете и зеленчуците са се повишили съответно с 16,3% и 6%, показват данните на статистиката.
Основният индекс на потребителските цени обаче, който изключва цените на храните и енергията, е нараснал само с 0,8 процента през август, и остава непроменен спрямо нивото от юли, което показва обща стабилност на цените в Китай.
Съдейки по текущите данни за инфлацията, предлагането на вътрешния пазар е сравнително адекватно и се очаква инфлационният натиск от вноса да отслабне, което означава, че страната ще може да постигне годишната си цел за 3% инфлация, което ще даде достатъчно възможности за гъвкава макроикономическа политика, отбелязват експерти.
„Предишната пазарна прогноза от през август беше за ръст на инфлацията от около 2,8 процента поради опасения относно влиянието на фактори като епидемичната ситуация и екстремните метеорологични условия върху предлагането на пазара. Но действителната стойност се оказа по-ниска от очакваната, отчасти отразявайки ефективността на правителствени мерки, насочени към осигуряване на доставките на важни продукти, свързани с препитанието“, казва Си Дзюнян, професор в Шанхайския университет по финанси и икономика, пред Global Times. „От друга страна, това е и защото външният натиск намалява“, добавя той.
Притесненията относно глобалното икономическо забавяне и очакванията за намаляване на търсенето на горива доведоха до рязък спад в цените на петрола, като само за август тази на тип „Брент“ бе с 11 процента по-ниска.
„Поради сезонните увеличения на цените на свинското месо и някои други хранителни продукти, както и ефекта на ниската база от същия период на миналата година, вътрешните цени на храните може да останат сравнително високи през следващите месеци, но тези на нехранителните стоки, особено основния индекс на потребителските цени, ще се задържи на ниско ниво, така че е малка възможността инфлацията да надхвърли целта от 3 процента през четвъртото тримесечие“, коментира за Global Times главен икономист в компания за ценни книжа, пожелал анонимност.
Все пак трябва да се отбележи, че лекото покачване на инфлацията сочи и структурен проблем в търсенето. С изключение на храни, енергия и други продукти за ежедневна употреба, потребителското търсене е сравнително слабо, което остава основното предизвикателство пред макроикономиката, отбеляза икономистът и добавя, че са необходими повече стимули и подкрепящи политики. „Според мен все още има място за корекция на паричната политика. Имаше опасения, че високият ръст на индекса на производствените цени ще доведе впоследствие и до по-висока инфлация, но сега тези опасения намаляха“, казва той.
Индексът на производствените цени в Китай – основен измерител на фабричните цени – се забави ръста си до 2,3% на годишна база през август, което е значителен спад от 4,2% през юли и пазарната прогноза за 3,2%, сочат данни на националната статистика. На месечна база индексът на производствените цени намалява с 0,1 процента.
По-нататъшно забавяне в ръста на индекса на производствените цени означава намаляващи производствени разходи за производителите, което на свой ред допринесе за намаляване на дългосрочния инфлационен натиск. Индексът на производствените цени на Китай скочи до рекордно високо ниво от 13,5 процента през октомври 2021 г., което предизвика опасения относно висока инфлация при потребителските стоки.
Устойчивата инфлация в Китай, която е в рязък контраст с тази в САЩ и Европа, се дължи главно на това, че страната се придържа към балансирана парична политика, основана на собствените ѝ икономически условия, посочва професор Си Дзюнян.
След началото на пандемията от COVID-19, САЩ възприеха изключително разхлабена парична политика и в резултат на това темповете на вътрешна инфлация останаха над 8 процента през последните месеци. Индексът на потребителските цени в САЩ е бил 8,5 процента през юли, леко по-нисък от своя 40-годишен връх от 9,1 процента през предходния месец.
Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл каза в четвъртък, че е „силно ангажиран“ в борбата с инфлацията, „докато работата не бъде свършена“. Неговите забележки засилиха пазарните очаквания, че резервът ще приложи трето поредно увеличение на лихвения процент от 0,75 процентни пункта. „Именно свръхагресивният лихвен процент, увеличен от Федералния резерв, всъщност подчертава „упоритостта“ на инфлацията в САЩ“, се казва в доклад на агенцията за пазарни изследвания Anbound Consulting.
„Въпреки че разширяващите се политически различия между Китай и Запада ще оказват нарастващ натиск върху юана и китайската икономика, по-важно от всякога е Пекин да се придържа към собствените си икономически политики“, отбелязва професор Си Дзюнян.