Англичанката Джесика Роусън е родена през 1943 г. Тя е експерт по история на изкуството, археолог, синолог, професор в Оксфордския университет, академик в Националната академия на науките, консултант в Забранения град, почетен професор на Пекинския университет… В момента тя е един от най-активните западни учени, изучаващи китайското изкуство и археология. В академичната си кариера Роусън е публикувала повече от десет монографии и близо сто статии. Сред нейните творби, които са преведени на китайски, са книгите „Изкуството и културата в древен Китай“, „Предците и вечността“, „Лотос и дракон: Орнаментите в Китай“ и др.
Джесика Роусън идва за първи път в Китай през 70-те години на миналия век, когато е на 30 години. Тя е впечатлена от всичко. Посещава музеи, градове и села и се запознава с реалния живот и колоритно ежедневие на китайците. Всъщност още преди да стъпи на китайска земя Роусън вече проявява изключителен интерес към тази източна държава.
Тя е родена в Англия и на осем или девет години родителите ѝ я завеждат в Британския музей. Там тя за първи път вижда известния Розетски камък. Върху този огромен черен камък са изписани три версии на указ – с древноегипетски йероглифи, демотична писменост и на старогръцки. "Бях привлечена от древната писменост. Тогава разбрах, че в света има хора, които не пишат на латиница", разказва тя.
След това посещение Роусън си подготвя малка тетрадка, в която събира различни писмености, включително йероглифи. Родителите ѝ намират няколко книги на различни езици, включително и на китайски, но е много трудно да разбере китайските йероглифи. Това обаче не убива ентусиазма на Роусън, а напротив, събужда интереса ѝ към китайския език.
Тя още от малка е любопитна да научи повече за Китай и по принцип обича да трупа знания, затова като студентка избира да се занимава с история в Кеймбриджкия университет. Още тогава Роусън започва да изследва древен Китай и културата му. По това време няма много материали от първа ръка, но археологическите разкопки в Йордания са изненада за нея. Там Роусън е на студентска практика повече от половин година. Тогава екипът се натъква на много порцеланови изделия от династия Мин. Как този порцелан е попаднал в Близкия изток? Защо е там? Тези въпроси карат Роусън да започне да обръща по-голямо внимание на културните връзки между Изтока и Запада. И до днес проучванията върху обмена и взаимодействието на ранен Китай с Евразия и други цивилизации са сред основните изследователски интереси на Роусън.
След като завършва университета в Кеймбридж през 1967 г. тя започва работа в Британския музей, а от 1987 г. ръководи отдела, който се занимава с Ориента. Британският музей е един от най-големите национални музеи в света, който има богата колекция от Китай. За Роусън прекараните 27 години там са "много важни и ползотворни".
Във Великобритания хората могат да се докоснат до китайската култура в ежедневието си, например чрез порцелановите изделия, които се продават в магазините. Работата в Британския музей дава възможност на Роусън да се запознае отблизо с изделия от нефрит и бронз от древен Китай и да изследва всеки техен детайл. „Първата ми задача в музея бе да сортирам нефрита и керамиката от китайските династии Шан, Джоу и Хан в склада.“ Тя разказва, че много колекции трябвало да бъдат пренаредени, а бронзовите и нефритени изделия да бъдат датирани. Това и дава възможност да направи сравнение между китайските културни реликви и тези от други част на света, което разширява кръгозора ѝ.
„През 70-те години на миналия век хората на Запад не знаеха почти нищо за много от археологическите открития в Китай и трябваше да бъдат осведомени за китайската история и най-новите резултати от изследванията. Само така те можеха да се заинтересуват от Китай“, обяснява Роусън. „Може би най-добрият начин бе да им се даде шанс да видят историческите реликви.“ През 1977 г. тя организира изложба под мотото „Животните в произведенията на изкуството“, а през 1984 г. още една - „Китайските орнаменти: Лотоси и дракони“. Чрез тях тя натрупва ценен опит за изследванията си.
Зала 33 на Британския музей е специално посветена на китайската култура. Подготовката и планирането на изложбите там е основен приоритет в работата на Роусън.
Първата китайска изложба в Британския музей е отворена за посетителите през 1992 г. На откриването Роусън кани специално известни учени и китайски археолози. На 8 ноември 2017 г., след едногодишно преустройство, зала 33 отново отворя врати за обществеността. И този път подготовката на изложбата, също като преди повече от 20 години, е възложена на Роусън.
Като известен куратор тя си сътрудничи и с други музеи в популяризирането на китайската история и култура. През 2005 г. в Кралската академия на изкуствата Роусън подготвя изложба на културни реликви от Забранения град. Над 90% от експонатите са от Забранения град в Пекин, сред които картини, калиграфия, изделия от нефрит, бронз, порцелан, тъкани и бродерии, мебели, западни инструменти, оръжия и др. Всички те разказват на посетителите за културата и изкуството от времето на императорите Канси, Юнджън и Циеннлун от династия Цин. „За мен бе голяма чест да имам достъп до тази ценна колекции на императорския дворец в Пекин, както и удоволствие да работя с колегите ми от Китай. Те ми оказаха голяма подкрепа и в същото време ми помогнаха да разбера по-дълбоко материалната култура на династия Цин“, казва Роусън.
По време на многократните си визити в Китай от 70-те години на миналия век Роусън посещава исторически забележителности в Сиан, Анян и други градове, запознава се с известни археологически разкопки, като Сансиндуей, гробницата на Дзънхоуи, руините по средното и долно течение на река Яндзъ от династиите Шан и Джоу, както и от бронзовата и желязна епохи във Вътрешна Монголия.
За руините Лянджу Роусън казва, че са известни със своите изделия от нефрит, но за нея иригационните съоръжения са още по-впечатляващи. „В момента целият свят е изправен пред екологични предизвикателства, а натрупаният опит на древните от преди четири-пет хилядолетия може да ни помогне да разберем как се живее в хармония с природата“, обяснява тя.
Колкото по-задълбочено изучава китайската история, толкова повече Роусън усеща нуждата от диалог между източните и западни култури и взаимното опознаване между народите. Според нея това не означава хората да научат имената на императорите и на известните войни, а да разберат основните елементи на културите. „Жителите на западните държави знаят твърде малко за необятността и разнообразието на Китай“, уверена е Роусън..
Според нея трябва да се задълбочи и разшири изучаването на Китай сред академичните среди на Запад. Роусън се надява в бъдеще повече хора да видят китайското изкуство, да опознаят и разберат по-добре Китай.
В автобиографията си тя споменава, че е посветила целия си живот на древната китайска култура и археологическите изследвания. Наскоро в Мюнхенския университет заедно с група професори и студенти Роусън прави изследвания върху Китай, особено върху ранни китайски документи и археологически находки. Нейната книга за ранен Китай от неолита до династия Цин се очаква да излезе от печат следващата година. „Надявам се, че много хора, които не са добре запознати с Китай, ще я прочетат, за да разберат и обикнат китайската история“, казва Роусън.