Интервю с г-н Антон Дончев, директор в Българска Автомобилна Индустрия ЕАД; Официален представител на CPC Europe и Илинден ЕООД за Китай и изпълнителен директор на JRX CPC Beijing Co., LTD; Член на Надзорния съвет на Европейската Търговска Камара в Китай.
- Как се промениха икономическите отношения между Китай и България в последните години?
- Ако погледнем по-отдалече, икономическите отношения се променят с течение на времето. 70-те години е било пълно затишие, тъй като почти не е имало други отношения между двете държави. Ние никога не сме прекъсвали официално отношенията си, но това е един особен период. 80-те години започва възстановяване и бързо развитие на икономическите отношения. Тогава всичко е било базирано на бартер – двете държави стоят зад обмена на различни продукти. След промените, разбира се, тъй като се минава на изцяло нов пазарен принцип, началото на 90-те нещата доста позамират. Втората половина на 90-те години нещата започват да отиват на своето място, като има съответните взаимоотношения и в банковата сфера.
В последните години търговията се развива сравнително успешно, търговският обмен е доста сериозен. За съжаление на България, имаме много сериозно отрицателно търговско салдо. Има обаче доста какво да се направи, България има продукти, които биха могли да се реализират на китайския пазар. Не говорим само за селскостопански продукти, а и за продукти от машиностроенето, продукти на леката индустрия и др.
- Интересуват ли се китайците от инвестиции в България?
- Разбира се, че България е интересна инвестиционна дестинация. За Китай е интересна Европа. В момента обаче, китайските инвеститори работят изцяло на пазарен принцип – т.е. като всеки един голям инвеститор отиват и проучват всички възможности на всяка една държава. Подхождат като всеки един западен инвеститор.
България във всички случаи, при правилна проведена политика, може да бъде доста атрактивна дестинация за китайските инвестиции. Все още се предлагат в България условия, които биха могли да помогнат на някои китайски компании да навлязат в Европа. На България да се разчита само като на пазар – това е безпредметно, но страната ни може да бъде една добра производствена база. Наистина някои от разходите са реално по-евтини отколкото в Китай. Но много важно е да кажем, че всички държави около нас се конкурират за китайски инвеститори – Румъния, България, Сърбия (нищо че не е в Европейския съюз) и Турция. За всеки един китайски проект ние се конкурираме с всички тези държави.
- Какви са основните проекти, които развивате в момента?
- Основните ни проекти са в автомобилната индустрия. Първото е на основата на партньорството ни с „Грейт Уол“. С тях продължаваме да развиваме пазара, продължаваме да показваме нови модели. На автомобилния салон в София тази година показахме два нови модела, единият от които е хибрид. До две години се надяваме да представим и бранда „Ора“, който е изцяло електрически, а малко след това и по-високия бранд на компанията – „Вей“.
Освен това работим и върху възстановяване на производството на автомобили в България, като обмисляме възстановяване производство на изцяло електрически автомобили. Има възможност това да се реализира на база на завода в България.
Другото ни партньорство е с компанията „Ютонг бус“ - най-големият автобусен производител в света и най-големият производител на електрически автобуси в света. С тях бяхме пионери в електрификацията на градския транспорт в България – първите електрически автобуси преди 4 години в София бяха на „Ютонг“ и те все още оперират. От тогава вече имаме реализирани електрически автобуси и в Плевен, и в Бургас. С тях предлагаме не само самите автобуси, но и зарядната инфраструктура, система за наблюдение и управление и др. Има разговори от доста години за реализиране на производствена база за Европа в България, като говорим за производство изцяло на електрически автобуси. Но там също трябва да се борим с конкуренцията от другите държави.
Компанията има още и разработка за водородни автобуси, които обслужваха Зимните олимпийски игри и градчето на олимпиадата. Водородните автобуси още оперират там.
Друг интересен сектор, в който може да видим работещо сътрудничество между България и Китай е енергетиката. Лично аз съм съветник на може би най-голямата компания в сферата на енергетиката. Участваме в търгове за големи проекти в България.
- Какво може да предложи малка България на големия китайски пазар?
- България е добре позната с някои продукти, които произвеждаме. В сферата на машиностроенето имаме много добри възможности. Изнасяме за Китай големи машини, произведени в България. В сферата на селското стопанство говорим за износ директно на обработени селскостопански продукти. Може да говорим и за други неща като козметика, вино например. Има какво да изнася България, има какво да предложи на пазара.
Пазарът, обаче, е огромен и със своите специфики. Доста е сложно за навлизане точно поради тази причина. Тук ситуацията дава един приоритет на по-големите компании, не само за чуждите, но и за китайските. Много е трудно една малка или средна компания да пробие на пазара, просто защото капацитетът ѝ не достига. Това е един от проблемите, които доста често виждаме в Европейската търговска камара. За това имаме създадени много центрове, които да подкрепят малкия и средния бизнес.
Това, което бих дал като съвет на всички компании, е хубаво да си напишат домашното и по-скоро да се обърнат към съответните институции, които да им дадат правилните съвети преди да започнат навлизане на пазара, а не след. Ние в Камарата имаме такава платформа, която е изключително достъпна и безплатна и можем да дадем съвет как да се процедира. Трябва да си готов преди да идваш, а не да гасиш пожара след това. Във всички случаи се изисква време, но не е невъзможно.
Държавата също трябва да изиграе своята роля, особено в някои сектори, които наистина имат нужда от подкрепа. Например при виното – други държави полагат много големи усилия да промотират своите продукти и се харчат много сериозни средства. Трябва да се изберат няколко големи играча от България, които имат обемите и възможностите, които да прекарат пътя за останалите. Тази стратегия се вижда и при други държави, основно за да могат да отговорят като обем и търсене на изискванията на китайския пазар. Виждаме като пример Австралия, Чили, Южна Африка, Нова Зеландия. След като хората научат за държавата, нещата идват автоматично и за по-малките производители.
Има как да се постигне с общи усилия на производителите и държавата. В тази сфера специално държавата има много голям интерес, защото с всяка една бутилка от този продукт се прави реклама на държавата. Всяка една бутилка отива на една маса, където 4-5 души ще разберат за България. Търговският ефект от няколко милиона бутилки вино няма да е огромен, но като промотиране на държавата – това ще е уникален ефект. Няколко милиона души ще разберат, че в България се прави нещо качествено и хубаво.
