В основата на забележителния икономически и технологичен напредък на Китай е голямото внимание към развитието на науката. Освен в материален аспект, инвестициите се изразяват и в подготовката на специалисти и изграждане на международни научни сътрудничества. Китай подхожда с глобална визия за споделено бъдеще, при което науката няма граници, а прогресът е в полза на човечеството. От своя страна България може да се похвали с традиции в науката и учени на световно ниво. С виждането, че значими постижения, отговарящи на съвременните необходимости, са възможни най-вече с общи усилия, китайските и българските учени си сътрудничат в редица иновативни направления. Едно особено успешно сътрудничество е в областта на растителните биотехнологии. Негов ръководител от българска страна е проф. Димитър Джилянов, чиято лаборатория е част от Агробиоинститут към Селскостопанската академия в София. Специално за КМГ проф. Джилянов споделя за съвместните проекти с китайски колеги. Интервюто провежда Камен Иванов.
В. Проф. Джилянов, бихте ли ни разказали за дейността на Вашата лаборатория?
О. Нашата група работи в рамките на Агробиоинститут. Вече повече от двадесет и пет години прилагаме биотехнологични методи за подобряване на устойчивостта на културните растения към неблагоприятни условия на околната среда – засушаване, засоляване на почвите, ниски температури. От доста години се занимаваме и с възкръсващи растения – забележителни диви видове, които имат способността да преживяват дълги периоди на безводие и да се възстановяват бързо при наличие на вода. Тези видове са малобройни и се срещат главно в райони с продължителна суша. На Балканите, обаче, също има от тях, като качествата на тези растения са закодирани много отдавна в „паметта“ им и те си остават сухоустойчиви, въпреки благоприятните условия, в които живеят. Механизмите, които позволяват понасяне на суша, са сложни. Ние научихме много за тях, но още много трябва да се проучи и затова сътрудничеството с колеги, включително от Китай, е много важно.
В. Моля да разкажете за Вашия досег с Китай. Бил ли сте в Китай, какви бяха първите Ви усещания, кои места бяха особено интересни за Вас?
О. Естествено е, когато човек се занимава с наука, да е наясно, че Китай е в челните редици на научните изследвания! Това важи с пълна сила и за растителната биотехнология – областта, в която работя от дълго време. Първите ми срещи отблизо с водещи учени от Китай датират от началото на деветдесетте години на миналия век. Трябваше да измине обаче още време, докато дойде моментът да участвам в двустранен съвместен проект с колеги от Института по ботаника към Китайската академия на науките. Между 2014 и 2016 г. започнахме работа по проект, свързан с възкръсващите растения. От българска страна имахме възможността да посетим двукратно лабораторията на проф. Син Дън, с която си партнирахме в проекта – страхотно преживяване! Пекин, императорски дворци, огромни паркове, история и ултрамодерни технологии! И, разбира се – Великата китайска стена!
В. Бихте ли разказали повече за вашето научно сътрудничество с китайските колеги? По какъв начин Вашият опит и опитът на китайските колеги се допълват?
О. Тъй като с колегите работим в една и съща сфера, беше много лесно да намерим тема за съвместна работа. Изследвахме растения с еднакви характеристики и от едно ботанично семейство, разпространени съответно само в Китай и на Балканите. Всяка от двете лаборатории имаше конкретна задача, но в същото време работихме в тясно, ежедневно сътрудничество. За нас беше особено важно, че лабораторията на проф. Дън разполага с множество млади изследователи, докторанти и дори студенти, както и с най-съвременна апаратура. В резултат на съвместната работа бяха публикувани две статии в много престижни списания. Освен това бяха поставени основите на два нови проекта. Единият вече започна, като беше оценен най-високо от Kомисията на Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България, която финансира само три проекта! Другият е вече подаден, заедно с колеги от още две европейски страни и се чака финансирането му.
В. Особеностите на възкръсващите растения са много интересни. Но какви биха били практическите ползи от изучаването им?
О. Изучаването на възкръсващите растения ни помага да разберем повече за поддържането на живота при екстремни условия, включително липсата на вода. На този етап резултатите ни са предимно с фундаментален характер, но те могат, например, лесно да намерят място в подобряване на устойчивостта на културните растения към засушаване – най-основният проблем на съвременното земеделие!