През септември 2020 г. китайският председател Си Дзинпин обяви на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, че Китай ще се стреми към пик на своите емисии на въглероден диоксид (CO2) преди 2030г. и към постигане на въглероден неутралитет до 2060г. Това са т.нар. „двойни въглеродни цели“. Този ангажимент води до дълбоки последствия и ще изисква промени, развитие и резултати в почти всеки аспект на производството, икономиката и социалния живот. Четиридесет години са кратък период за завършване на такава голяма трансформация, но Китай се е ангажирал да направи необходимото за постигане на целите.
Китай поставя своята цел за достигане на въглеродна неутралност до 2060г. Това е дългосрочна цел, работата за постигането на която започва преди десетилетие. По данни на Международната банка, в момента нивото на въглеродните емисии в Китай е около 7 метрични тона на година на глава от населението. За сравнение – това е близо до стойностите на повечето европейски държави като Германия, Полша или Австрия, докато САЩ и Канада държат двойни стойности от около 15 метрични тона.
Китай се стреми постепенно да увеличи дела на потреблението на неизкопаеми горива до около 20% до 2025г., около 25% до 2030г. и над 80% до 2060г. В момента има различни политики и програми, които подкрепят и дават тласък на развитието на по-екологично насочена икономика и изследване на технологични решения в различни сфери на икономиката и социалния живот. Bank of China вече предоставят евтини заеми за финансови институции чрез инструмента за подпомагане на намаляването на въглеродните емисии и ще напътства тези институции да предоставят заеми на фирми в ключови области за намаляване на въглеродните емисии. Друга основна за китайския пазар банка - Индустриалната и търговска банка на Китай (ICBC), най-големият търговски кредитор в страната, емитира 10 милиарда юана (около 1,5 милиарда щатски долара) зелени облигации, за да подкрепи стремежа на страната към въглероден неутралитет. Съответни политики и програми ще продължат да се прилагат в бъдеще като специализирани планове за изпълнение в ключови области като енергетика, промишленост, строителство и транспорт и за ключови сектори като въглища, електроенергия, желязо, стомана и цимент. Освен това в същото време се развиват и работят и съответни програми в областта на науката и технологиите, финансите и данъчното облагане. Всичко това е с една единствена цел – да подкрепи ангажимента на страната към постигане на „двойните въглеродни цели“.
Китай през последните десет години много целенасочено се движи от енергийна структура, базирана на изкопаеми енергийни източници, към неизкопаеми енергийни ресурси. Ако погледнем енергийния микс на Китай, за последните години процентът на нефосилизирани енергийни източници се е увеличил двойно – от под 10% през 2011 до почти 20% през миналата година.
Когато Китай обявява политиката си за достигане на въглероден неутралитет, за основна цел е избрана 2060г. – 10 години след по-голямата част от развитите икономики. Основни фактори, които влияят на това решение са историческото и икономическото развитие, нивото на индустриализация и урбанизация. Например, по данни на Световната банка, преди 40 години нивото на урбанизация в Китай е едва 20%, в момента този показател е 63%, а за развити държави като САЩ, Канада, Англия, Япония – над 80%. Китай изпълни предсрочно целта си за 2020 г. - интензивността на въглеродните емисии е намаляла с 48% в сравнение с 2005 г., а следващата стъпка е поставена за 2030-та, когато се очаква намаляване с 65% спрямо емисиите от 2005г.
Миналата седмица Китай публикува план за действие за периода 2020-2030г. в подкрепа на целта на страната за намаляване на въглеродните емисии чрез научни и технологични мерки. Планът е резултат от взаимодействието на девет централни отдела и се фокусира върху укрепване системата и механизма за научни изследвания, технологичното развитие и защитата на правата върху интелектуалната собственост на свързаните технологични постижения.
Китай увеличава усилията си за изграждане на повече вятърни и фотоволтаични електроцентрали, за да реализира „двойните въглеродни цели“. Инсталираният капацитет на възобновяеми енергийни източници в Китай регистрира двуцифрен ръст през първите пет месеца на годината. Към края на юли капацитетът за производство на енергия е бил около 340 милиона киловата, което е увеличение със 17,2% на годишна база, а този на фотоволтаичните ферми е достигнал 340 милиона киловата или ръст от 26,7%.
С ускоряване изграждането на широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни бази в цялата страна, китайският сектор на нова екологична зелена енергия се очаква да има по-голям потенциал за растеж тази година на фона на засилените усилия на правителството за постигане на целите.
В Урумчи, столицата на северозападния китайски Синдзян-уйгурски автономен район, изграждането на фотоволтаични паркове и паркове за вятърна енергия с общ инсталиран капацитет от 1 милион киловата напредва с пълна сила. Проектът, който е сред първата „партида“ широкомащабни вятърни и фотоволтаични енергийни проекти, одобрени от централното правителство, се очаква да генерира 2,5 милиарда киловатчаса зелена електроенергия (приблизително годишните енергийни нужди на страна като Малта), като същевременно спестява потребление на повече от 800 000 тона въглища и намалява емисиите на въглероден диоксид с 2,1 милиона тона. Списъкът с държавно одобрени проекти („втората партида зелени проекти“) включва огромно разнообразие от региони, разположени из по-слабо развитите провинции и автономни райони на Китай, включително Вътрешна Монголия, Нинся, Синдзян, Цинхай и Гансу. Това е не само един огромен икономически стимул за цялата зелена икономика на страната, но също така и невероятно възможност за подкрепа и съживяване на провинциалния социален и икономически живот. Развитието на зелени проекти из цял Китай е предпоставка за подобряване живота и работата в по-слабо развитите региони на страната.
През първата половина на 2022 г. инсталираният капацитет на вятърна и фотоволтаична енергия в Китай е добавил съответно 12,94 милиона киловата и 30,88 милиона киловата, което представлява 18,7 процента и 44,7 процента от общия нов енергиен капацитет, показват данни на Националната енергийна администрация.
Централното правителство на Китай насърчава набор от зелени технологии като вятърни турбини, слънчеви панели, превозни средства с нова енергия, екологично строителство на сгради и много енергоспестяващи продукти. Централна роля в развитието на потреблението на енергия в Китай се отрежда на слънчевата енергия, която се очаква този отрасъл да стане най-големият първичен енергиен източник около 2045 г.
В допълнение към увеличаването на капацитета за доставка на енергия, компаниите планират да удвоят инвестициите в проекти за подобряване и изграждане на нова инфраструктурна мрежа за свръхвисоко напрежение, за да подобрят ефективността на потреблението на нова енергия.
Държавната мрежова корпорация на Китай възнамерява да инжектира 2,4 трилиона юана (354,53 милиарда долара) в електрическата мрежа през 14-ия петгодишен планов период (2021-2025), за да се достигнат желаните резултати в изграждането на нова система за потребление на енергия в страната.