След като в няколко предишни предавания ви разказвах за интересни обичаи, традиции и празници, днес ви предлагам да разлистим дебелата книга на китайската история, и да ви върна към едно събитие от 1860 г., останало паметно с унищожаването на Стария летен дворец в Пекин, наричан още тогава съкровищницата на Изтока.

През 1856 г. Британската и Френската империи разпалват Втората опиумна война, надявайки се постигнат легализиране на търговията с опиум, разширяване на търговията с кулита, отваряне на цял Китай за търговците им, и освобождаване на вносните стоки от пътни такси. През лятото на 1860 г. близо 18 000 английски и френски войници със 173 кораба завладяват градовете Йентай и Далиен, с което установяват контрол над Бохайско море. В същото време от юг напредват британски сили, които превземайки град Тиендзин, се отправят към Пекин. Император Сиенфън, който така и не успява да прецени реалното съотношение на силите, изпраща министри да преговарят за мир, надявайки се да спечели време, но в същото време нарежда британската делегация, начело с Хари Паркс да бъде арестувана и хвърлена в затвора. Това разгневява британците, които прекъсват мирните преговори и през септември една от последните боеспособни части на китайската войска – около 10-хилядната монголска конница, е почни напълно унищожена от британската артилерия при Паликао, с което империята на практика рухва. След унищожаването на армията му император Сиенфън напуска столицата, оставяйки брат си – принц Гун, да спасява положението и води мирните преговори.

Като наказание за ареста и мъченията, на които са били подложени английските дипломати, се обсъжда разрушаването на Забранения град. На това обаче се противопоставят френския дипломат Жан-Батист Гро и руския пратеник граф Николай Игнатиев (между другото превърнал се по-късно в един от героите на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.), които смятат, че това би попречило на подписването на мирен договор, и предлагат наказателната акция да бъде насочена към Стария летен дворец, като „по-приемлив".

Разположен в северозападните предградия на Пекин върху площ от над 300 хектара, Старият летен дворец (Юенминюен) бил модел на традиционната китайска архитектура и култура, в който се пазели несметни богатства и шедьоври на художественото изкуство.

Това обаче не успяло да го спаси от ужастаната съдба, която му била предначертана. След като оцелелите дипломати били освободени, на 6 октомври 1860 г. британски и френски части влизат в него и го подлагат на невиждан грабеж. След като изнасят почти всичко, което може да се вземе, британският дипломат лорд Елгин нарежда дворецът да бъде подпален. За три дни и нощи пламъците поглъщат това архитектурно чудо на старата китайска цивилизация, почти изравнявайки го със земята. Независимо от това обаче, благодарение на голямата площ, която заемал дворецът, както и на обширните водни пространства в него, някои по отдалечени места и постройки останали незасегнати от огнената стихия. В резултат на проучване, проведено през 1873 г. в района на двореца се оказало, че все още има 13 сгради. През 1900 г. обаче западните сили отново завладяват Пекин и тези 13 сгради са доразрушени. Така отива в историята един от най-забележителните архитектурни паметници на древен Китай, превърнал се в своебразен музей на световната култура за времето си. Макар на хиляди километри от Европа, това събитие не останало незабелязано от будните умове на деветнайстия век и било остро осъдено от тях. Ето какво пише по този повод именитият френски писател Виктор Юго: „Веднъж двама разбойници влезли в двореца. Единият бил зает да граби, а другият да си доставя удоволствие като пали. След това те се завърнали с усмика на уста в Европа. Тези разбойници се наричат Франция и Британия. Те си „поделиха" Стария летен дворец, събрал съкровищата на Изтока, и ликуват, сякаш са постигнали велика победа!".

Разрушаването на Стария летен дворец решило изхода от войната и на 18 октомври 1860 г. принц Гун подписва мирния договор със западните сили. С него британци, французи и руснаци получили право на дипломатически представители в Пекин, което дотогава им е било отказвано, тъй като означавало Поднебесната империя да признае за равни варварите от Запада. Освен това Китай да изплати огромни репарации, а търговията с опиум била легализирана.

Така с пепелта на Стария летен дворец и неговите съкровища в небитието отишъл и древен Китай, такъв какъвто се бил запазил хилядолетия, и бавно но сигурно задухал вятърът на промените, който довел в крайна сметка до свалянето на монархията.