Здравейте, приятели! Преди време ми се наложи да пътувам до отдалечен селски район в Южен Китай, където единственият транспорт се оказа стар микробус, в който освен мен имаше четирима възрастни души, няколко чувала с ориз, една шайга с пилета, и млад мъж, който седеше най-отзад. Настаних се до него с надеждата да завържа разговор. Почти веднага след потеглянето на микробуса, младежът направи първата стъпка към сприятеляването, изваждайки кутия цигари и ми предложи с широка усмивка. Казах му, че не съм пушач и му благодарих, но явно разочарованието му е било голямо, защото той се извърна демонстративно, давайки ми да разбера, че не съм му интересен, запали най-спокойно и повече не проговори. В първия момент не разбрах какво съм сгрешил, но след малко в микробуса почти не можеше да се диша от цигарен дим, и мислите ми отлетяха в посока как да оцелея през останалия час до пристигането ми в селото. Разбира се, това не направи впечатление на никой от останалите пътници, които бяха погълнати от техните си разговори. Единствено пилетата в щайгата издаваха жални писъци, по които можеше да се разбере, че нещо във въздуха не е наред.

Вторият сблъсък, който имах с китайската – ако мога така да я нарека – „цигарена култура", бе на вечеря в скъп ресторант в град Йентай, където бяхме няколко чужденци и домакинът - висш служител в местната администрация – ни предложи преди да започнем да се храним по цигара, но за негово разочарование всички западняци се оказахме непушачи. Това обаче по никакъв начин не го отказа да запали, заедно с останалите си китайски колеги, докато похапвахме от отбраните блюда.

И ако пушенето в автомобил или ресторант не може да се каже, че беше огромна изненада за мен, миналата седмица ми се наложи да вляза в публична тоалетна в по-отдалечен от центъра пекински квартал и бях изумен да видя върху преградите между писоарите пепелници, повечето от които бяха пълни с фасове.

Дали заради стереотипа, че човек с цигара издава мъжественост или стил, дали заради желанието да се следва примера на великите - говори се например, че председателят Мао Дзъдун обещал на китайците, когато победи революцията да имат храна, подслон и цигари, а самият той е бил страстен пушач, архитектът на китайските реформи Дън Сяопин също е известен почитател на пурите – но в съвременен Китай, пушенето се смята за може най-лесния начин за разчупване на ледовете между хората, за затвърждаване на връзката и приятелството между тях.

И макар любителите на тютюневия дим да изтъкват неговата изключителна социална значимост и да твърдят, че в пушенето няма нищо лошо, няколко статии в китайската преса, на които попаднах, показват в къкъв сериозен проблем се превръща тютюнопушенето. Освен, че е най -многолюдна държава в света, оказва се, че Китай е и страната, където се пуши най-много. Тук се произвежда 42 процента от всички цигари на планетата, а 60 процента от мъжкото население над 15 години са пушачи.

Поради рязкото увеличение на продажбите на цигари за последните 30 години, в момента близо 2000 души умират всеки ден в резултат на болести, причинени от тютюнопушене. Според прогнозите до 2050 г. този брой ще се увеличи до 8000 дневно, което означава близо 3 милиона души годишно. По данни на Министерството на здравеопазването на Китай в момента в страната има 350 милиона пушачи, 50 милиона, от които са младежи, а 540 милиона са изложени на странични ефекти от тютюнопушенето, от тях 100 000 умират всяка година като пасивни пушачи. Според прогнози на Световната здравна организация 100 милиона китайски младежи ще умрат преждевременно, заради вредния навик. По време на Олимпиадата през 2008 г. имаше кампании срещу тютюнопушенето, но те на практика не промениха нищо. Броят на пушачите в Китай се увеличава ежегодно с 3 милиона, а 90 процента са убедени, че цигарите не вредят на здравето. Китайската цигарена индустрия е най-голямата в света и в рекламните стратегии тук могат да се видят информации, според които пушенето е полезно за здравето, подобрява реакциите и дори увеличава работоспособността. И разбира се, няма нищо общо с рака на белия дроб! Това всъщност показва, че освен социален проблемът с тютюнопушенето тук е и до голяма степен икономически. Така например, ресторантите, в които пушенето е било забранено са изгубили 80 процента от клиентите си.

Ето така, скъпи приятели, стои въпросът с тютюнопушенето в днешен Китай и ще съм безкрайно щастлив ако съм ви провокирал поне малко да отделяте повече внимание на здравето си!