Той е роден в рибарското село, намиращо в южната част на околията Баоан, провинция Гуандун. Тъй като селото е много близо до Хонконг, като много други млади хора в селото, когато бил млад, Ян се опитал да избяга в Хонконг и изкарва прехраната си там. Той каза,

„Когато бях малък, тук постоянно има природни бедствия. Особено през дъждовния сезон, най-малко два пъти годишно има наводнения, дори на дълбока 2 метра. Според нас, по време на бурята и наводненията е било най-добър момент за избягване в Хонконг."

Скъпи приятели, градът Шънджън е смятан за един най-забележителните знаци на реформата на Китай и отварянето на вратите към света и е построен точно на базата на това скромно рибарско село. Най-тясната част на реката, свързваща селото и Хонконг е не повече от 20 метра, затова е било не възможно забраната на незаконното преминаване на реката. Тогава Тан Уънбиао е бил ученик.

„Много мои съученици избягнаха в Хонконг. Особено през 1972г. една трета ученици от моя клас изчезнаха за един ден. Защо не идват на лекции? Защото избягнаха вече в Хонконг."

Причината на избягването на младите е единствена, това е бедността. Направената през 1978г. анкета показа, че годишните доходи на най-развитото село са били само 134 юана. Фан Бао е бил секретар на околията Баоан през 70-те години и е бил много не доволен от избягването. Обаче той гледа проблема от друга посока, като каза,

„Това отразило стремежа на хората към развитие и богатство, защото тогавашната система има ограничения върху самото развитие. "

Ограниченията са били върху работата в други места и върху частната икономика. Въпреки че „Културната революция" приключи преди 2 години, акцентът на правителството е превърнало в икономическото развитие, но хората са все още били притеснени и не са познати с методите на развитието, затова Хонконг, който е от среща на реката стана единствения избор за хората в рибарското село.

Обаче, промяната постепенно стана все по-голяма. През април 1979г. рибарското село е било определено от правителството за „икономическа зона". Данъците на внесените материали, които са за развитието на зоната, са били освободени изцяло. Освен това управлението на селото също е било самостоятелно, с цел привличане инвестиции от чужбина.

Оттогава насам, за само 2 години, т.е. до края на 1981г. годишните доходи на всяко семейство в селото достигнаха 330 хиляди юана, а Тан Уънбиао също се е върнал от армията. Не само него, в селото си прибраха и тези, които са успели да избягнат в Хонконг.

Посещението на бившия държавен ръководител Дън Сяопин в Шънджън даде още по-силен тласък на кметството на града и обеща, че политиката щеше да продължи и в бъдеще. Развитието на Шънджън бе значително и успешно, и местните хора се радваха, че са избрали правилен и добър начин да подобрят своя живот.

Вей – Д.