Репортер: Румяна, къде беше сутринта ?

Румяна Будинова: Сутринта имахме възможност да посетим музея на чая. Тука се запознахме с цялата история на чая, с неговото откриване, неговото производство, видяхме сервизите за чая. След музея, отидохме на разходна на планина, качиха ни с лифт на високо място, където растат дървета, с които специално се е произвеждало чай за императорите. Успяхме да видим чайните дървета, които са на много хиляди години. Направихме снимки, след това отидохме в една чайна, където пихме чай в много красиви чаши, и тук докато пиехме чая, се случи нещо изключително красиво: едно момиче и едно момче, облечени в специални носии, ни представиха нещо като спектакъл, церемония по представянето на чая. Беше изключително интересно, тъй като ние можахме да видим едни много гъвкави, много грациозни движения, едно бързо наливане на чая, свързано с нещо като танц, и беше наистина, нещо което аз не съм виждала досега. След това сега продължаваме нашия път, предстои да видим нещо, за което аз отдавна си мечтая. Аз много обичам пандите, както и го споменах вчера, и сега отиваме в резервата за панди, може би ще се чуем по-късно.

Репортер: Румяна, какво видя преди малко ?

Румяна Будинова: Сега се завърнах от резервата за панди, както казах преди малко, аз бях в много голямо очакване да видя тези мили животинки, но когато ги виждаш на живо, е страхотно, те са много мили, правят едни особени движения, най-много ми направи впечатление, една панда, която ядеше бамбук. Всички, малки и големи, се наслаждаваха на начина, по който ядеше бамбуково дърво и листата, след това се возихме със нещо като автобусче, открито, направихме разходка из резервата за панди, видях много чужденци, които работят тук като доброволци, и след това си купихме плюшени мечета за подаръци за България, чувствам се страхотно, въпреки умората.

Репортер: Румяна, къде беше последната спирка днес ?

Румяна Будинова: Последната спирка беше древното градче Шанли. Тук ние попаднахме в една типична атмосфера, много спокойна, на старите къщи, разположена по брега на реката, и най-интересното, което посетихме, беше една къща на семейството Хани, които са били чиновници по време на династия Цин. Беше много интересно там, тъй като ние можахме да видим дърворезба, пред къщата имаше царевица, и специално на мен много ми напомняше на старите къщи в България, особено дърворезбата, камъни пред къщата. Там видяхме статуя, паметник, на последния от семейството Хан. Всъщност има наследници на това семейство, но те ни живеят тук. Направихме снимки в къщата на тези богати хора. Те всички са тренирали Кунфу, така че видяхме мястото, където са правили своите тренировки. След това продължихме да се разхождаме по пътя край реката, там има един мост, който свързва двата бряга, направихме снимки на моста, и след това макар че нашето време много малко, можахме да поразгледаме сувенирите, които се продават по двете страни на улицата. Днес беше изключително дълъг ден, и много изморителен, както вече споменахме в предишното включване…/Хъ--/