Поезията на династия Тан бурно се развива около 8-я век от нашата ера. Тогава, в древен Китай освен великите поети Ли Бай и Ду Фу, останалите поети могат да се делят на две групи: Поети – автори на пейзажна лирика и поети описващи пограничния и планинския пейзаж. Произведенията на авторите на пейзажната лирика правят прекрасно впечатление на хората. Скъпи приятели, в днешната ни рубрика „Китайска култура и изкуство" ще ви запозная с представителния за тях поет Уан Уей и неговото произведение „Есенна привечер в планинска хижа".

Бурно се развива пасторалната пейзажна лирика въз основа на тогавашното общество и политика. Тогава, обществото е стабилно и икономиката се процъфтява, което дава условия на поетите за уютния си живот. Тогавашният господарстващата класа издига идеите на будизма и на Лао Дзъ – великият философ и лидер на даоизма в древен Китай. При такава ситуация, повече поети считат, че животът в уединение е мода в обществото. Успоредно с това, изострянето на противоречията между господарстващата класа стимулира разпространението на идеята за живота в уединение. Заради всичко това се появяват много поети - автори на пасторална лирика. Поетът Уан Уей е един от известните сред тях.

Уан Уей е роден през 701 година и почива през 761 година. Неговият баща е починал рано, а майка му е последователка на будизма. В детския си период, поетът проявява литературния си талант. Той не само пише стихотворения, но и обича да рисува и добре разбира музика.

Сега запазените стихове, написани от поета Уан Вей са по-малко от 400 броя, от които повече тези, които описват пасторалния живот, природен пейзаж и живота в уединение. Стихотворните му творби не са еднакви в различните периоди. Например, през първия период, поради отворената си политическа пламенност, поетът създава стихотворения в героичен стил, изразяващи патриотизъм и недоволство от тогавашното правителство, а през втория период, заради промяна в семейството му, поетът написва повече творби за живота си в уединение.

Защо поезията на Уан Уей привлича толкова много хората, това не може да се отдели от статута му – поет и художник. Произведенията му се характеризират с думите „В поезията се съдържа живопис, а в живописта се включва поезия".

Скъпи приятели, преди малко запознах ви с класическия китайски поет Уан Уей и с характера на неговите стихотворения. Сега ви предлагам да се запознаете с едно от тези стихотворения, което се нарича „Есенна привечер в планинската хижа".

„След дъжда планината е като нова. Времето е привечер на есента. Лунната светлина се процежда сред дърветата, а бистрата вода тече по камъните. От бамбуковата горичка може да се чуят песните и разговорите на момичетата, които се завръщат след прането на дрехите. Прекрасните лотосови листа се разварят, рибарска лодка се спуска по езерото сред лотосовите цветя. Макарче са паднали пролетните цветя и треви, тукашният есенен пейзаж все още е прекрасен и привлича интерес на хората. Всеки би желаел да остане в планинската хижа в есенната привечер."

Това стихотворение описва чист, тих, уютен и прекрасен пейзаж в есенната привечер. В него се обхващат чиста планина, светла луна, дървета, бистра вода, планински камъни и така нататък. Чрез описването на поета, ние като че ли чуваме една хубава мелодия, и като че ли виждаме една прекрасна картина, описваща планинския пейзаж. Думите на творбите му са чисти, прости и чувствителни. Поетът е известен с големите си постижения. Неговите произведения последват и развиват традицията на поетичното изкуство на Китай.

Скъпи приятели, запознах ви с китайския класически поет Уан Уей и неговото стихотворение и с това завърши днешната ни рубрика „Китайска култура и изкуство". Благодаря ви за вниманието!

-0- Ци