Здравейте, скъпи слушатели! Отново сме заедно в минутите на рубриката "Традиционен Китай", където аз - водещата Евелина Хайн - имам удоволствието да споделям с вас факти и истории от съкровищницата на китайската култура.

Днес ми се иска да започна разказа си за една заплашена от изчезване част от китайската традиция – народните занаяти. Както навсякъде по света, така и в Китай, в доиндустриалното общество нуждата от изделията на зидари, ковачи, грънчари, дърводелци, бояджии, кожари, каменоделци, знахари, лечители и безброй други занаятчии е давала поминък на майсторите и техните семейства. Колко и какви точно са били занаятите в Китай не може да се каже както поради огромната територия на страната, така и поради многобройните варианти на заниманията им, породени от специфичните нужди в различните региони на Китай. Съществуват различни названия за занаятчиите и някои от тях са запазени и до наши дни, а други отдавна вече са познати единствено на фолклористите. Така или иначе, изкуството на „майсторите" било неразделна част от бита и празника на китайския народ в миналото. Така през вековете постепенно се оформила сложна система от правила и ритуали, които регулирали работата и живота на всички занаятчийски гилдии и

създали своебразна култура на народните занаяти.

Съществена част от тази култура било почитането на „прародителя" или иначе казано покровителя на гилдията. Всеки занаят си имал свой „прародител", в чест на когото се издигал храм, където той бил почитан на определени дни в годината. Някои от тези „прародители" били действителни личности, други били плод на въображението, други пък произлизали от древната китайска митология, но те всички били и символ на майсторството на занаятчиите. Така например покровител на златарите и майсторите на бронзови и сребърни изделия бил Лю Дунбин – божество от даоистката митология. Покровител на писарите бил Цандзие – придворния летописец на Жълтия император, управлявал през 26 век преди Христа, а покровител на зидарите, каменарите, керемидчиите и дърводелците бил Лу Бан – реална историческа личност от епохата на Воюващите царства тоест 5 – 3 век преди Христа. Именно тази историческа личност добила такава известност, че в последствие името на Лу Бан се свързвало изобщо с упражняването на всички видове занаяти. Всъщност реалният човек се казвал Гун Шубан и сам той бил потомствен дърводелец, прочул се като изкусен майстор в царство Лу – неговото родно царство. Ето защо след това хората го наричали Бан от царство Лу и така и останал в историята и в легендите – Лу Бан. Понеже бил дърводелец, Лу Бан обръщал изключително голямо внимание на дървото и на всички материали, които природата му предоставяла, и наблюдавал закономерностите на природния цикъл. Той изучавал тайните на петте стихии и изобретил немалко полезни приспособления, които улеснили живота на хората. Така например една легенда разказва как Лу Бан изобретил триона. Веднъж Лу Бан се разхождал из планината и някаква трева убола пръста му. Той се взрял в злосторната трева и забелязал, че краищата на листата й са назъбени. Така му хрумнала идеята за триона. Лу Бан се слави и като изобретател на хвърчилото, което в древен Китай било използвано за военно разузнаване. Казват също, че и катинара е изобретение на сръчния майстор, който така се бил прославил в царството си, че местният владетел се допитвал до него когато се налагало да се защитава от вражески армии или пък да предприеме сам нападение.

Всъщност тези легенди могат да се раделят на две групи – едните разказват за неговите изобретения – бойната лодка, мелницата, триона и много други полезни приспособления. Другата група легенди разказват за мостовете, храмовете и всякакви други постройки, сътворени или възстановени от чудодейната ръка на Лу Бан. Така например в Пекин е известна легенда, според която Бялата пагода в парка Северно море се напукала и никой не могъл да я поправи, освен самия Лу Бан.

Както вече казах, Лу Бан се прославил със сръчност и наблюдателност в цял Китай и легендите за него са безброй. При следващата ни среща ще ви разкажа още няколко от тях и ще ви запозная с някои от най-интересните занаяти в древен Китай. А сега, скъпи слушатели, Ви казвам „Дочуване!" и „До нови срещи!"