Кристоф Пайзерт е германски експерт, който работи в пекинското управление на лесовъдството. Той е работил около 30 години в Китай, следите от стъпките му могат да бъдат намерени в планинските райони на провинция Шандун, язовири в Пекин Миюн и др. В днешната рубрика бих искала да ви разкажа историята на германския експерт, който полага усилия за защита на водните ресурси на Китай.

Връзките на Кристоф Пейсерт с Китай датират от 1977г. Тогава той бил студент в Университета в Касел и за първи посетил Китай по повод обмен на студенти между двете страни. През трите седмици Кристоф Пейсерт заедно с колегите си е разгледал водохранителищата в Пекин, провинция Хънан, Хубей, Хунан, Гуандун и др. Като си спомни за първото си посещение в Китай, Кристоф Пейсерт каза,

„През целите три седмици се срещнахме само с една американска туристическа делегация и една балетна група от Германия. Те бяха настанени в хотел „Дружба". Тогава чужденците в Пекин бяха рядкост, освен това в Пекин имаше само 2 големи хотела, „Дружба" и „Пекин", което не може да се сравнява със сегашното положение."

От края на 80-те години до началото на 90-те години, Кристоф Пейсерт е взел участие в проект за изграждане на иригационната система в планинския район Имън, провинция Шандун, който е осъществен съвместно от китайското и немското правителство. Кристоф Пейсерт каза, че въпреки че двете страни са били непознати една за друга, но с общи усилия те успели да разрешат проблема с питейната вода и иригационната система на 1 милион селяни от 12 околии в района. Едновременно с това Кристоф Пейсерт и колегите му са популяризирали и технологиите за отглеждане на плодове, което значително повишило доходите на местните селяни.

„В началото на проекта, в района Имън имаше засадени само батати и фъстъци. А в местата, където имаше повече вода, има царевица и пшеница, но нямаше почти нито едно плодово дърво. Обаче условията там са подходящи за отглеждане на плодове, затова ние положихме всички усилия да помогнем на местните селяни да отглеждат плодове. В момента плодовете им носят високи доходи: ябълки, круши, фурми ... качествени и са евтини. "

Техните усилия ги направиха верни приятели на местните селяни, а от тях, Кристоф Пейсерт научи характера на китайците – трудолюбивост и откровеност.

„Те са много искрени и сърдечни. Постоянно казват, „няма проблем за мен да работя за вашия проект, колкото мога, толкова ще работя." Те наистина така и направиха. Особено след като видяха, че в дворовете им бяха поставени чешми, така че водата да може да се излезе автоматично, това е достатъчна заплата за тяхната работа."

В края на 70-те години Кристоф Пейсерт дошъл в Пекин и продължил да участва в работата по защита на водните ресурси. Той бил поканен за специалист от септември 1998г. до август 2007г. по проекта – „Защита и мениджмънт на басейна на язовир Минюн". Според него, през изминалите 20 години, кметството на Пекин е успяло да постигне напредък в областта за защитата на водните ресурси.

„Публикувана бе общата програма за строителството на Пекин, в която отново бе определена функцията на града – център на политиката, високите технологии и култура, а не като преди – образец за развитието на индустрията, селското стопанство, културата и др. В резултат на това бе решено големите предприятия да бъдат преместени извън града, което значително подобри ситуацията на Пекин в използването на водните ресурси."

Освен това пречистването на употребената вода, разделяне на системите за производството на питейна и за битови нужди вода и други мерки също гарантират подобряването на околната среда на Пекин, които са опит от съвместния проект на Китай и Германия в планинския район Имън.