Околията Чжин на провинция Анхуей се намира в централен Китай и е заобиколена от планини. В гъстата гора старецът Уан Джъ, който въпреки че е вече в напреднала възраст, със своята обич успя да създаде топъл дом специално за децата, чиито родители се налага да ги оставят в къщи, за да работят извън родния си край. Днес бих искала да ви разкажа за неговата история.

Уан Джъ вече е на 75 годишна възраст. През 1994г. Той се пенсионира от Центъра за култура в околията и се завръща в село Гуфън. След това е поканен в местната полиция като консултант, понеже е добре запознат със законите и може да помогне при разрешаването на случаите с нарушаване на закона от млади хора. По време на новата си работа, Уан Джъ отбеляза, че мнозинството от родителите на тези деца работят по други места и не могат да се грижат за тях. Те имат проблеми не само с ученето, но и с морала. Уан Джъ каза,

„Техните дядовци и баби не са наясно със съвременния начин на живот и не намират общ език с тях, а училищата поемат отговорност само по време на лекциите, в резултат на това, в две трети от времето на тези деца са извън контрол. "

Уан Джъ добре знае колко е важно първоначалното образование за младите хора, което ще окаже влияние на целия им живот. След внимателно обмисляне, той взе решение да създаде дом за децата, чиито родители не са в селото, за да им помогне в ученето и в живота.

Уан Джъ прави първият си опит през лятото на 1998г. Той организира летен лагер, в който участват десетки деца. Отличната реакция от първия му опит насърчава Уан Джъ да разшири лагера през следващата година. Вторият път в лагера са дошли над 100 деца.

С помощта на местното правителство и семейството си, през 2001г. Уан Джъ е инвестирал десетки хиляди юана, за да превърне една изоставена фабрика в Център за подпомагане на децата, оставени без надзор.

Сериозни принципи се въвеждат в центъра, които гарантират времето за учене и ежедневието на децата. Например, всяко излизане от центъра и влизане трябва да се вписва подробно и всеки ден има дежурен, който проверява дали всичките деца са се върнали. 5-ма учители и 4-ма работника са поканени да работят в центъра, оборудван с компютри, принтери, ксерокси, видеокамери, библиотека, различни видове шах и спортни съоръжения. Въпреки че веднъж месечно се провежда изпит, което е малко натоварващо за децата, това ефикасно стимулира желанието на младите хора да учат. Разбира се, освен сериозното учене, дейностите извън лекциите също са разнообразни.

16-годишната Лю Дан почти „живее" в центъра, а не в къщи. Майка й каза на журналиста,

„За нея е по-безопасно като стои тук. Вече е голямо момиче и много се безпокоим, че няма да научим навреме, ако се случи нещо неприятно. А в центъра, има който да я гледа и не я пуска навън своеволно, освен това ученето й също има напредък. Затова предпочитам тя да бъде тук, по-добре е отколкото вкъщи."

Лю Дан започна новия семестър в училището в околията през септември тази година и трябва да напусне Центъра. Тя сподели с журналиста, че животът й в центъра бе прекрасен. Тя каза,

„Животът ни в центъра е много добър. Имаме приятели, с които може да контактуваме и когато имаме затруднения, си помагаме взаимно. Чувствам, че Центърът е наистина като втори дом за нас."

Когато говори за децата в Центъра, Уан Джъ директно разясни своята идея,

„Според мен, най-важното е да научи как да действа като истински и отговорен човек, и след това е овладяването на различните умения. Така че, когато сгрешат, винаги ги критикувам строго, но когато имат напредък, веднага ги насърчавам."