Всеки посетил Тибет несъмнено се е насладил на прекрасните гледки и пейзажи. Оказва се обаче, че не само природата може да се похвали със своята красота и многообразие. Ако се загледате в местното население, ще откриете гореспоменатите неща и в тяхното облекло. Всъщност начинът по който тибетците се обличат и видовете дрехи не са случайни. Те са отражение на тяхната история, култура, вярвания, характер и заможност.

Може би общата представа за облеклото на тибетците е съвкупност от дълги ръкави, широки дрехи, носени разпуснати, и женските цветни престилки на ивици, препасани през кръста. Това разбира се само варианти на облеклото в различните местности, които са повлияни от различните черти на тяхната религия. Тибетското облекло се състои главно от тибетска роба и риза. Тибетската роба е широка и сякаш е по-дълга в лявата си част, тъй като често се завързва под дясната мишница. Робата се завързват два платнени колана в червено, синьо или залено.

Времето в северен Тибет, където пастирите водят номадски начин на живот в планинските пасища, е сравнително студено. Тъй като съществуват големи температурни разлики през деня и нощта, местните пастири трябва да носят кожени роби през цялата година. През деня, хората носят спуснат само левия си ръкав или завързват и двата на кръста. Днес, модата на носене само на левия ръкав спуснат, се разпознава по цял свят като тибетски стил на обличане.

Тибетските фермери, които живеят в южната част, където климатът е топъл и влажен, шият своите дрехи от туид, вид ръчно-изтъкан вълнен плат. При мъжките и женски дрехи закопчаването е надясно. Яката, ръкавите, предните и долни краища на мъжката дреха са опасани с цветен плат или коприна. Горното облекло при жените е без ръкави, освен през зимата. Дължината на тибетската роба обикновени превишава ръста на човека, така че когато я носи той/тя трябва да я запаше с колан. Престилката е един от любимите аксесоари в облеклото на тибетските жени. Според местните обичаи, тя е превилегия само на омъжените жени; неомъжените момичета обикновено не носят престилки. Областта Дзиедъсиу, околия Гонгар се свързва с производството на престилки, което датира отпреди 500-600 години.

Празниците са идеалната възможност да видим на живо и се насладим на тибетските носии. В град Нагчу в северен Тибет всяка година се провеждат конни надбягвания, тогава тибетците се събират и използват възможността да облекат най-красивите си дрехи. Ездачите обикновено носят небесно сини, тъмносини или бледозелени роби, къси червени панталони или сини/черни спортни панталони и ботуши. Мъжката част от зрителите пък е облечена с дълги кожени роби в черно, синьо или жълто, допълнени от втъкнати в коланите ножове, шишенца с емфие, сребърни монети на кръста и т.н Жените носят шапки с цветове, които са паснати с цветовете на обшивките по дрехите. Дългите им плитки са окичени със сребърни, златни или медни украшения. Носят също така големи обици и гердани, а на кръста наниз от монети. Тибетците обичат богатите украшения и считат облеклото и аксесоарите за символ на богатство и красота. Без значение колко бедно е семейството, те купуват бижута за да подхранват самочувствието си пред другите. Понякога украшенията носени от богатите тибетци могат да достигнат на стойност от порядъка на 1 млн. юана.

Тибетският Будизъм влияе не само на идеите и поведението на хората но и на техния вкус по отношение на облеклото. В будистката култура, бялото е символ на святост. В ежедневието си тибетците обожават да носят този цвят, емблема на чистотата и добрата поличба. Затова ризите им и краищата на дрехите са често в бяло. Местните хора също така използват щедро цветовете червено, жълто, синьо и тъмнозелено в облеклото и аксесоарите си, което отразява влиянието на Будизма (пр. фигурата на Сакямуни е изобразявана с жълта касая,което е вид одежда). Броеници и амулети, които се вярва че носят късмет и богатство, също присъстват като допълнение към облеклото.

С развитието и подобряването на транспорта, свързващ Тибет с останалата част на страната, размяната на материали, включително дрехи и тъкани, процъфтява. Днес традиционните дрехи често се заменят със западни такива, като дънки например и други, част от съвременната мода. Жените на средна възраст, които не са толкова дръзки по отношение на облеклото като младежите, също се престрашават да облекат западни палта или якета върху тибетската рокля, и допълват цялостния вид с традиционна шапка, украсена със златист или сребрист сатен. Това е популярен начин на обличане в Тибет, който демонстрира толерантността към външната култура.