Здравейте скъпи слушатели. Обикновенно в предаването "На фокус" говорим за сериозни и важни неща. Цитираме факти, данни и цифри. Днес ще говорим за нещо много важно – кухнята по време на олимпийските игри. Но не само за това, какво ще се яде в лагерите на спортистите, но какво ще се яде по ресторантите в Пекин и другите градове – домакини на игрите.

Но като начало, нека да започнем с една странна забрана. Една олимпийска забрана отпреди 20 години, по време на олимпийските игри в Сеул. Тогава организаторите на игрите решиха да изключат от менютата на най-изисканите ресторанти в столицата на Южна Корея местния специалитет – кучешко месо. Всички приятели на животните приеха с усмивка това, но местните гастрономи останаха на сухо почти три седмици. В очакване на олимпийските игри, аз реших да се позаинтересувам какво се предлага по пекинските рестопранти и какво може да си сготвите там, ако случайно деликатесите не ви харесват. И както се оказа, из тесните улички, в прекрасните столични хутуни, може да откриете чудесно школи, които ще ви превърнат за кратко в един сравнително опитен майстор на китайската кухня.

Там ще научите някой важни тайни. Например, че когато готвите е хубаво свинското и телешкото месо да имат хубав цвят в чинията, докато това не важи за пилешкото и рибата. Всички парчена трябва да са еднакви, както и ще начуите защо китайските ястия са сладки: защото захарта обединява ароматите. Има още много тайни и ако искате да ги научите трябва да попаднете в курсовете на майстор готвача Джоу Чънии.

Тя работи на открито. Олтара й е огромна маса от масивни дърво. Има два класически и най-обикновенни газови котлона. Има нколко дъски за рязане и купища ножове, които могат да предизвикат завист и в най-големия майстор ножар. Всичкия този инструментариум има една цел – вкусно готвене. При първата си среща научавате първия важен урок, а той е, че в китайската традиционна кухня не се използва фурна. Но не всички китайски готвачи са облечени толкова изтънчено като нашата учителка – фатално, изцяло в черно.

Но стига сме се захласвали, трябва да се готви, казва учителката и ние започваме – трябва да сготвим 4 ястия за 4 часа. От тук насетне трябва да свиквате с всичко. Тъй като действието се развива в обикновен едноетажен квартал, тук всеки познава всеки. И котките дори. Те са свикнали с уханията и вече са вирнали опашки с надежда нещо да падне на земята. Децата надничат любопитно, да видят, кои са тези чужденци, които идват в квартала, плащат луди пари и готвят манджите на бабите им.

Сега е време да погледнем материалите, с които ще готвим. Най-напред – тъмен соев сос. Той е за цвят. Лекият е по-течен, не толкова гъст, но е доста по-солен. Ако месото не ви харесва заради аромата, то тогава няколко супени лъжици оризово вино са добре дошли. Това е истинско чудо, казва майсторката, защото не придава допълнителен аромат на храната. Дали пък само тя не си мисли така?? Тук се готви най-вече по рецепти от Сечуан, значи – огнено люто.

Нашата учителка е потомствена готвачка. На 36 години, тя вече минава за завиден авторитет в своята професия. Нейните дядо и баща имали ресторант за типичните Дим Сум. Тя успяла да завърши иучилище за професионални готвачи и всички били изумени от факта, че една жена иска да готви в ресторант, а не у дома... Но днес, чуждестранните й ученици не мислят така. Хора от цял свят идват да се учат при нея и си облизват пръстите след вкусните й уроци. На всичко отгрое те не плащат много – 150 юана, или 18 евро. Срещу тази сума всеки режи, приготвя, сипва, пържи и най-важното – трябва да запомни всичко и да го отнесе със себе си в своята родина.

След като и аз приготвих своите вкусотии, трябва да ви кажа, че не смятам, да ги взимам с мен в България, те се оказаха толкова вкусни, че с тях приключихме още в ... училище. Това беше всичко за днес, дочуване и добър апетит.