Здравейте скъпи слушатели. Пак сме заедно. В предаването „300 секунди" ви предстои поредната интересна среща с Китай. Мислейки си как да започна това предаване мога да ви обещая, че тази среща няма да бъде просто интересна. Тя ще бъде екстравагантна. Ще ви срещна с един човек, за когото олимпиадата ще остане спомен за вечни времена. Той се е отдал на спортното събитие духом и телом. Символите на най-голямото спортно събитие могат да бъдат забелязани не само на неговата рикша, но и по тялото му. Но всичко по реда си.

Преди седмица реших да посетя спортния комплекс „Гнездото". Исках да го покажа на мои много близки хора. Насладихме се на невижданата архитектура. Обиколихме всички паркове и градинки около стадиона и тогава го срещнахме. Него – живият символ на олимпиадата. В Пекин го наричат нейния най-голям фен. Прическата му е невероятна, а под тениската си крие истинско богатство. Цялото му тяло е покрито с татуировки, посветени на олимпиадата. Прическата му е оцветена в цветовете на олимпиадата и е украсена с всички символи на игрите. Под очилата му се крият неговите усмихнати очи, които разкриват голямата му страст към предстоящите олимпийски игри.

Той се нарича Сун Дингуо и ако посетите Пекин, и по-точно спортния олимпийкски комплекс, няма начин да не го забележите. Само на 30 години, през целия си сравнително кратък живот той е правил едно нещо – карал е своята рикша. Сега той има една единствена мисъл в и върху главата си – Пекин 2008. И ако някой някога в бъдеще все пак забрави за олимпиадата, то татуировките по тялото му никога няма да изчезнат. На брой те са общо 36 и той започнал странната колекцияоще през 2001 година, когато китайската столица била избрана и за олимпийска столица. Последната му придобивка е върху плочките на корема му. Това е девиза на олимпиадата „Един свят – една мечта".

Мнозина, които срещат Сум казват за него, че това е поредния екстравагантен жител на столицата. Но те се лъжат. Момчето произлиза от източната част на страната и по-точно от провинция Джъдзиян. Когато решил да поеме към Пекин със скромното си превозно средство, той разполагал с всичко на всичко около 200 юана – 40 лева. Но явно, упоритостта има по-голямо значение от парите. След като потеглил той успял да премине през цели 45 града и 5 провинции. Нито веднъж не е използвал друга превозна сила освен тази на собствените си крака. Навсякъде, където преминавал той бил посрещан с любов и уважение. Хората му помагали – кой с каквото можел. Храна и вода най-вече. Колкото до подслона – такъв не му е бил нужен. Дребен на ръст, Сун се побирал в задната част на своята рикша, която леко се разгъва и той спокойно можел да се унася в олимпийските си сънища.

Семейството му не било голям привърженик на тази негова странност. Родители му предпочитали техния син вместо да върти педалите към столицата и да събира погледите на минувачите, да събира погледите на момите от неговия край. Те отдавна мечтаели детето им да се задоми с някоя хубава мома, но сега ще трябва да изчакат 24 август, когато е официалното закриване на олимпиадата. Той самият счита, че това приключение е неговата лична олимпиада. Нещо като тест за собствените му възможности и упористост.

Приключението съживило и неговата изобретателност. Върху рикшата му са изписани не само имената на градовете и провинциите, през които е преминал, но също така и на компаниите, които са му помогали през цялото това време. Той вече е толкова популярен в Пекин, че без проблеми е успял да събере 300 000 подписа в подкрепа на олимпиадата, които смята да предаде на организационния комитет, като доказателство за интереса към игрите. Отдавна той е една от олимпийските атракции на Пекин. Самият той няма претенциите да е истинско чудо, да е превъплащение на добрия вкус. Той просто се забавлява и кара хората да гледат на олимпиадата по един различен начин. Затова и хората го възприемат с усмивка.

Това не е единствения екстравагантен фен на олимпиадата. В китайската столица се говори за друг почитател на олимпизма, който в чест на наближаващите игри си е направил акупунктура с рекордните 2008 игли. Според мен това не се нуждае от коментар, а единствено от вписване в книгата на рекордите Гинес. Всички тези хора са оставили личния си живот зад гърба си. Всички те живеят с една единствена мисъл – началото на олимпиадата в 8 часа и 8 минути на осмия ден на осмия месец на 2008 година. Всички се надяват щастливото за китайците число 8 наистина да бъде благосклонно към тяь. Може би затова са се отдали с такава страст на олимпизма.

Това беше всичкоза днес, приятели. Дочуване и до нови срещи в предаването „300 секунди с Велин"