Драги слушатели, добре дошли в специалната рубрика на конкурс-викторината „Красивата провинция Гуанси". Автономния район Гуанси се намира в северо-южната част на Китай, той се граничи с Виетнам и е един от важните погранични райони на Китай. В днешната програма, ние ще ви представим природната и човешка красота в покрайнините.

Преди да започнем, ще ви зададем два въпроса: Първо, как се казва древния струнен музикален инструмент на джуанския народ? Второ, водопада Дътиен се намира на границата между Китай и коя страна? Чуйте внимателно нашата програма, отговорите на въпросите са в нея.

Тръгвам от столицата на Гуанси Град Наннин на запад. След един час и половина път кола, мога да пристигна в околността Нинмин. Това е град Чунзуо, който е близо до Виетнам. Най-известното нещо в колността Нинмин са древните стенописи, които се намират близо до река Дзуо. Стенописите са изрисувани върху високия планински склон. Според изследвания, те са на повече от 2000 години. Вероятно са дело на предците на джуанските народи.

Пътувам с кораб по река Дзуо, мога да видя стенописите по планински склонове : Те са червени, състоящи се главно от човешки образи. Има също и животни, плавателни съдове и няколко геометрични символа. Размерите им са огромни. Най-широкия стенопис е повече от 200 м. дълъг и е висок 40 м. Всички образи от стенописите са в танцови позиции. Ръцете са вдигнати нагоре. А тялото е в клекнало положение. Те са изпълнени с мистериозно и оригинално чувство. Според обясненията на специалисти, някои от тях описват богата реколта, а други описват церемонии за жертвоприношения. Но как джуанските предци са успели да ги нарисуват на такава височина на планинския склон? Какви бои са използвали, за да не избледнеят през изминалите хиляди години? Тези загадки още трябват да се изследват от археолозите.

Туристите пътуващи по река Дзуо, често могат да чуят песните на местните джуански девойки, всяка от които е хванала в ръка един древен музикален инструмент, който се нарича „Тиенцин". Това е древен струнен музикален инструмент на джуанския народ, който съществува от хиляди години. В древността, хората занимаващи се с магии пеели с „Тиенцин", докато извършвали различни обреди. По понастоящем, джуанските народи използват „Тиенцин" като инструмент за акомпаниране на народни песни. Песента, която слушате сега е с акомпанимент на „Тиенцин" и се нарича „Красивия Гуанси".

Сбогувам се с мистичните стенописи и пеещите девойки, и продължавам на запад с кола. След почти 1 час, пристигам в граничното градче Пинсян. В него, най-важната туристическа гледка е прохода за приятелството между Китай и Виетнам. В Китай има „Девет прохода", например прохода Шанхай в провинция Хъбей, прохода Дзяю в провинция Гансу и прохода Дзююун в Пекин. Обаче тези проходи вече не се използват като преди. Сега само прохода на приятелството между Китай и Виетнам все още се използва. Хората в Китай и Виетнам поддържат връзката помежду си чрез този проход. Тук аз се срещнах с няколко виетнамски приятели, които се връщаха в страната си през прохода. Те учат или работят в Китай и сега се връщаха при семействата си. Една китайка, Ли Хайся, ги придружаваше при преминаването на митницата. Тя ми каза:

„Те се връщат във Виетнам с автобус на нашата компания. Сега виетнамците, които са в Китай, са много. Те работят в град Дунгуан или град Шенджен. Те наемат нашия автобус и ние им помагаме при формалностите за преминаването на митницата."

От двете страни на прохода са високите планини. От древността, това е важно място за провеждане на войни. В края на 19-ти век, тук китайската войска разбива френските войски. Сега, в прохода все още има много древни фортове, които напомнят на туристите за трудно завоювания мир. От прохода на север с кола, за час мога да пристигна в друго място на границата – околия Дасин. Две от местата тук привличат туристите от Китай и чужбина. Едно от тях е околността в Миншъ, а другото е водопада Дътиен. Околността в Миншъ е красиво място от селски тип в Гуанси. Туристите могат да преминат с бамбуков сал река Миншъ. По двата бряга могат да се видят обработваеми земи, водни колела, бамбукови гори и зелени планини в далечината. Всичко това ме кара да бъда безгрижен и весел. Туристката от Тайван Луо Цайцин идва тук за първи път, тя развълнувано каза:

„Много е красиво! Не сме виждали до сега планина като тази! "

Може би преди, някои слушатели са чували едно изречение в Китай – „Реките и планините в Гуейлин са най-красивите.". Но реките и планините в околността в Миншъ са различни: Планините в Гуейлин са известни като чудни и странни, но планините тук сягаш се протягат. Малко преди тръгване, пред моите очи се показа една картина: един земеделец ореше земята с един бик. А от недалечното село се издигаше дим.

Почувствах се, така сякаш се намирам в света на приказките.

Дътиен е водопад. Той се намира на границата между Китай и Виетнам, в горното течение на река Гуейчуен. Реката извира от Китай. Тя тече от провинция Гуанси до Виетнам и след това пак се връща в Гуанси. Водопадът е широк 100 м. и е висок 80 м. Той е най-голям в Азия и втория по големина в света като транс-национален водопад. През лятото, обемът на водопада Дътиен е най-големя. Пейзажът му е изключително величествен.

Стоя при водопада, и гледам Виетнам срещу река Гуейчуен. В средата му е „граничния камък" на Китай и Виетнам. Като околността в Миншъ, по край реката също има земеделци, които живеят тук от поколения наред. Те се изхранват при обработване на земята или риболов по реката. Величествения водопад, трудещите се земеделци и тихата река, това е просто като в рая. Туристката Лин Юунджен каза :

„Ние дойдохме тук заради красивите реки и планини. Вярвам, че тук ще бъде още по-красиво през дъждовния сезон."

Госпожа Лин Юунджен каза с дълбоко чувство, че пейзажите в околността на Миншъ и водопада Дътиен са много красиви. Тук е тихо и далече от шума на големите градове. Това сякаш е идеалния свят. Пейзажите са от граничния район, затова те са още по-мистични. Госпожа Лин Юунджен напомни на туристите, че ако искат да пътуват до тук, непременно трябва да опазват планините, реките, тревите и дърветата. Красивите пейзажи принадлежат на всички.

Скъпи приятели, днешната програма „Красивите и мистични покрайнини на провинция Гуанси" е до тук. В края, повтарям днешните два въпроса: Първо, как се нарича древния струнен музикален инструмент на джуанския народ? Второ, водопада Дътиен се намира на границата между Китай и коя страна?

Изпратете отговорите на въпросите на адрес „Радио Китай за чужбина редакция български език", пощенски код 10004. Вие можете да ни изпратите отговорите и по имейл. Адресът е bulgarian@chinabroadcast.cn . Предварително ви благодарим за участието в нашия конкурс-викторина. Дочуване и до нови срещи.