Днес е третият национален ден на траур за почитане на паметта на загиналите при земетресението в провинция Съчуан. През тези дни, т.е. от 12-ти май, когато бе регистрирано земетресението, вниманието на хората не се откъсва от репортажите за спасителните работи. Настроението ми ставаше все по-тежко и тъжно с увеличаването на броя на жертвите. Това се дължеше особено много на факта, че сред тях има толкова много ученици, както и техните учители. В днешната рубрика ще ви разкажа за историите на няколко учители, които загубиха живота си, като оставиха надеждата за живот на учениците си.

Училището Чжю Юан, намиращо се в град Ду Чжияниен се намирало в епицентъра на земетресението. На 12-ти май то било разрушено изцяло. В момента на трагедията, учителите не мислили за своя живот, а дали надежда за живот на децата.

15 класа ученици бяха в клас по време на земетресението. 15 учители веднага организирали учениците да напуснат класните стаи. Благодарение на бързата реакция, много ученици оцелели. Учителят Уан си спомня:

„Учителите викаха на учениците да избягат навън и започнаха самите те да слизат най-накрая когато се увериха няма нито един ученик в класната стая."

Благодарение на действията на учителите, много деца били спасени, обаче петима учители нямали време да напуснат. Учителят Уан каза,

„Учителят, който най-късно напусна класа загина, и още един след като скочи от втория етаж. За него също нямаше време и той бе затрупан под сградата."

Подобни случаи има още много. В 10 часа на 14-ти май, когато войниците премахнаха една метална греда в училището Нан Ба, паднала при рухването на сградата, видяха смразяваща картина – една учителка, която вече е загинала лежи по корем върху развалините, главата й е насочена към вратата, тя тегли поотделно две малки деца, а отдолу под нея са закрити още три.

Загиналата учителка се казва Ду Джънсян и е на 48 години. Тя работила в предучилищния клас на училището. В момента на рухването на сградата, тя се опитала със своите рамене да защити децата от гредата. Въпреки че 5-те деца не са оцелели, постъпката й трогна всеки, който участвали в спасителните операции.

Изправени пред страшната трагедия, учителите смело протегнали ръцете си за да защитят децата. В училището Ши Уан, което в буквален превод означава "Надежда", намиращо се в дъното на планините в околията Бей Чуан, 71 деца загубиха своите родители или роднини. Въпреки непрекъснатите трусове и причинените от земетресението струване на почвата, 9 учители решили да изпратят децата в сигурно място. След цели 6 часа, учителите успели да отведат децата извън опасния район.

Учителят Шяо Сяочуан от същото училище каза, че най-голямото дете е на 14 години, а най-малкото е на 4. Въпреки че пътищата бяха страшно опасни и трудни, учителите настояха да заведат децата навън.

"По пътя, камъните от планините падат от време на време, а земята също не е стабилна. Освен струванията, има и непрекъснати трусове. Лошото е, че след дъждовете, предишните пътища напълно изчезнаха, навсякъде има падащи камъни, развалини на къщи и кал. Не можем да стоим прави, затова бяхме принудени да се катерим."

Учителите и учениците вървяли цели 6 часа, от 12 на обяд до 6 вечерта и най-сетно пристигнали на сравнително сигурно място и били превозени в град Миан Ян. Преди земетресението, пътят се изминавал само за половин час с кола.

Учителят Шяо сподели с журналиста ни,

"Хората непрекъснато носят храна и дрехи за децата и не искат да оставят имената си."

В момента тези 9 учители са все още заедно с децата, но никой от тях не е получил информация от своето семейство. В предаванията от вчера, когато журналистът ги пита за семействата им, смелите учители мълчаха, сълзите им напираха в очите.

Скъпи приятели, вярвам, че учителите, които са дали надежда за живот на своите ученици няма да бъдат забравени. Те ще станат пример и опора на оцелелите. Искрено се надявам, трагедията да спре дотук и да не получаваме повече новини, разкъсващи сърцата на хората.