china radio international

• Р Р°РґРёРѕ РљРёС‚Р°Р№ Р·Р° С‡СѓР¶Р±РёРЅР°	• Р Р°РґРёРѕ РљРёС‚Р°Р№ Р·Р° С‡СѓР¶Р±РёРЅР°


China Radio International


	Новини от страната

	Новини по света

	Икономика

	Култура

	Наука и Технологии

	Спорт

	Други

[Спортен свят]
-- Новини
-- Атлети

[Социален живот]
-- Акценти на седмицата
-- Социална информация

[Поглед към сцената]

[Синове и дъщери на велик Китай]
-- Синове и дъщери на велик Китай

[Забавни минути]
-- Забавни минути

[Архив]
    -- Слушайте Вей
    --  Поглед към сцената
    -- Спорт
    -- У дома
    -- Пекин 2008
    -- На фокус
    -- 300 секунди с Велин

[Калейдоскоп]

[Хонконг и Макао]
-- Хонконг и Макао

(GMT+08:00) 2008-04-20 20:44:34

Comment

Съюз на българските журналисти

cri

Историята на журналистическите сдружения у нас датира още от 1905 година. Първото журналистическо сдружение е Дружеството на столичните журналисти. Неговата дейност е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София - първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 година. За подпомагане на своите членове и за гарантиране на тяхната самостоятелност са основани три фонда: "Пенсионен", "Подпомагане" и "Журналистически дом". Особено благотворна роля за разширяване на дейността на Дружеството изиграва създаденият от него Журналистически клуб, открит на 18 септември 1920 година. Организацията издава "Вестник на вестниците", а бележити журналисти и общественици са сред нейните председатели - Йосиф Хербст /първият председател/, проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др.

През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение - Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание "Български журналист" /под редакцията на Лука Говедаров/, организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател - Тодор Павлов.

На 26 май 1948 година Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси - създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.

В края на 1950 година Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.

На 12 юни 1955 година отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.

От http://sbj-bg.eu/