През май 2001 г., Юнеско за пръв път награждава 19 изключителни форми на изразяване в областта на културата от различни краища на света, с титлата „Шедьоври на устното и недостижимо наследство на човечеството". Стилът Кун Чю на традиционната китайската опера Кун Дзю, е сред тези шедьоври. Това е единствената китайска художествена форма в списъка, и сега е част от общото културно наследство на човечеството.Критериите при самия подбор са изключителна стойност, корени в културната традиция, утвърждаване на клутурната идентичност, източник на вдъхновение и обмен между културите, съвременна и обществена роля, отлични постижения в прилагането на уменията, и др.

Произход и развитие

Кун Чю е една от най-ранните форми на традиционната китайска драма, с над 600-годишна история. Оперните мелодии произхождат от Куншан в провинция Дзянсу. След интезнивни проучвания и обработки от изпълнителите, постепенно се развива до днешния Кун чю.

Преди династия Мин (1368-1644) Куншан мелодиите били популярни в централна Дзянсу, когато Уей Лианфу изпълнител на мелодии в северния стил, мигригал от Нанчан в провинция Дзянси, в Куншан. Заедно с изпълнителите на южни мелодии, той извършил ключови промени в песните на Куншан. Запазвайки мелодиите на Куншан като основа, попивайки най-добрите елементи от мелодиите на Хаййен и Юяао, в съчетание с северните техники, те създали нов вид певчески жанр. С помощта на музиканта Джан Йетан, Уей Лианфу адаптирал музикалните инструмента по това време, за да може акомпанимента да бъде подходящ за новите песни. По този начин Кунчю, една нова форма на драма, съчетавайки в себе си северните и южни музикални характеристики, се появила на бял свят.

По това време, Кунчю се състоял само от пеене, без костюми, грим и изпълняване на роли. Лиан Чъню (1519-1591)от Куншан бил този който превърнал Кунчю в сценична драма. Той бил известен драматург много добър в поезията и музиката. Постиженията на Уей Лианфу в изменението на Кунчю мелодиите, оказали влияние върху Лиан, но той считал че тези нови мелодии не трябва да бъдат ограничавани в пеенето. Той и други изтъкнати музиканти написали опера, в която главния образ е на легендарната красавица Сишъ. Представленията им с тази творба били много успешни. Кунчю постепенно добил популярност, след което били създадени и поставени на сцена много други нови пиеси. В първите години от управлението на император Уанли, кунчю се разпространил в различни райони от Дзянсу и Джъдзян, впоследтвие превръщайки се в доминиращ драматичен стил. По-късно Кунчю бил представен в Пекин, и станал една от двете официални форми на драмата в имперския двор, а скоро и в любим на цял Китай. Голям брой кунчю пиеси и изпълнители започнали изникват, като се ползвали с одобрението на учените и обикновените граждани. В провинции Дзянсу и Джъдзян в частност, повечето от неграмотните, и необразовани жители можели да изпяват по едно или две изречения от песните на главните творби. Кунчю успял да запази позицията си като най-популярен национален стил драма в продължение на над 200 години, с което се вписал завинаги в страниците на китайската история на сценичните изкуства.

Упадък

От разцвета си, Кунчю постепенно започва да запада, поради външни и вътрешни фактори. От края на династия Мин, Кунчю все по-често се изпълнява пред превилегирована публика и членове на имперския двор, и в последствие е премахната от живота на широките маси, превръщайки се в изключително формална и стилизирана форма на драма. През династия Цин, Кунчю се намира в упадък.

Текстовете на Кунчю били изтънчени и образни, но по-късно били „потъмнени" до степен на неразбираемост, а мелодията била забавена с темпо на погребален марш. Следователно кунчю станал прерогатив само на малцина познавачи. Обхватът на темите също се стеснил, а някои пиеси били твърде дълги. „Божурения павилион" например, се състоял от 55 действия, и едно представление продължавало над 20 часа. Всички гореспоменати фактори ограничили развитието и популярността на Кунчю, с което загубва и по-голямата част от своята публика. В края на 18 в. конкуренцията създадена между стиловете хуабу (комедийния жанр) и ябу (изтънчения жанр) ускорили упадъка на Кунчю.

Хуабу се отнася към местните мелодии от различни места, като дзинциан (пекински мелодии), цинциан (шаанси мелодии), бандзъ (вид опера с дървена хлопка) и др. Ябу се отнася към Кунчю. Хуабу води своя произход от обикновените хора, които са и главната публика на този жанр. Текстовете на тези мелодии били лесни за разбиране и от най-долните класи, а сюжетите им станали много популярни.