Добър ден. Вие слушате предаването "300 секунди с Велин". От студиото на радио Китай за Чужбина ви поздравявам с добре дошли. В днешното предаване ще ви отведа на една екскурзия. Всъщност ще се разходим заедно. Но вие няма да се нуждаете от специална екипировка и много вода, въпреки, че ще стане въпрос за пустинята. Заедно с мен ще останете в Пекин.

Наскоро в китайската столица бе открита изложба, която даде възможност на десетки хиляди китайци и гости на тази страна да посетят един нейните феномени. Това са гигантските статуи на Буда и огромните скални стенописи от пещерите Дунхуан и Мугао. Това е една изключително сурова част от Китай. Въпреки температурните катаклизми изключително сухия въздух в местните пещери са живели много монаси, които са оставили неповторимо културно богатство след себе си. Ненапразно мнозина наричат тези скални образования "Пещерите с хилядата Буди".

На никой обаче не му се наложи да ходи в подножието на пустинята Гоби и да се излага на рискове. Както казах желаещите да видят това богатство създадено за хиляда години между 4 век – епохата Цин и 14 век епохата Юан бяха много. Всъщност изложбата представлява прекрасни репродукции на основните паметници открити и съхранени там. Това са както гигантски статуи, така и копия на стенописите, които представляват едно от най-големите богатства на будизма.

Всъщност цялата изложба представлява едно нещо като преглед на порядките, обичаите и вярванията в древен Китай. Тя е разположена на площ с размер 45 000 квадратни метра. В нея са включени копия и репродукции на всичко, което може да се види в действителност в пустинята Гоби.

Възстановките са правени в един изключително дълъг период като се започне от 40-те години на миналия век и се стигне до наши дни. Лично на мен ми направи впечатление факта, че някой стенописи са представени с две копия отдалечени едно от друго във времето на няколко десетилетия. Съпоставката между двете представлява интересен опит аз сравнение. Едните понякога са по-близки до автентичната картина. Цветовете са по-мътни, повлияни от времето. Докато при някой копия може да се забележи и фантазията на създателя им. Цветовете са ярки, живи, такива, каквито може би са били преди много векове.

Всичко това е потопено в лек полумрак, който концентрира вниманието на посетителите на Националния Художествен Музей още повече върху показаното. Скулптурите са едно от основните чудеса на изложбата. В централната зала е представен основния акцент на изложбата – копие на гигантската скулптура на легналия Буда. Зашеметяващ е не само размера, но и начинът на изпълнение. Почти отсъстващата светлина, кафявите и бежови тонове те карат да се чувстваш така сякаш си не в центъра на китайската столица, а на хиляди километри, на крачка от една от най-суровите пустини на света.

Мнозина са тези, които искат да видят тази уникална изложба това хиляди хора, които от сутрин до вечер са се извили на дълга и почти безкрайна опашка пред музея. Не напразно всички, казват, че трябва да се въоръжите с търпение ако искате да видите изложбата. Подобно на всички изложби от подобен мащаб в кой да е голям световен музей и тази е хит сред местните жители и туристите.

След като я посетите няма начин да не изпитате същото чувство, каквото и аз. Това е огромно желание да заминете за пустинята, където да видите всички тези чудеса на будизма в оригинал. Колкото и да са добри репродукциите те си остават копия. В провинция Ганси може да видите истинските скулптури и стенописи. Там пещерите датират отпреди 1 600 години. Ако обичате цифрите ще ви кажа, че там могат да бъдат видени около 2 000 скулптури на Буда и 45 000 квадратни метра фрески. Всички те, от 1987 година са в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В Китай се предприемат най-разнообразни мерки за защитата на това съкровище. От една страна притокът на туристи бе намален и за тази цел се организират изложби като тази в Пекин. От друга страна се инвестират големи суми за реставрирането и консервирането на обекта. 36 милиона долара бяха отпуснати за последно от Китайското правителство за защита на пещерите Могао. Дори бяха създадени и цифрови изложбени зали, които по един уникален начин пресъздават това световно богатство. Целта е да се предпазят стенописите от влиянието на въздуха и замърсяването. По-голямата част от парите са осигурени от централното правителство. 30% от средствата ще бъдат предоставени от местното, провинциално управление.

Друг фактор, който много пречи на запазването на оригиналните скулптури и стенописи това са, колкото и да звучи странно, посетителите. Техния дъх е сред основните врагове на естествените бои, с които са оцветени скалите. Затова техния брой – над половин милион на година трябва да се намали, за да няма тяхното присъствие фатални последици.

Това беше всичко. Разходката ни в Пекинския Художествен Музей пещерите Могао и завърши. Надявам се да съм възбудил вашето любопитство. Ако нещо ви интересува не се притеснявайте да питате и да ми пишете. До скоро.