Националното малцинство Татари наброяват около 5000 души. Повечето от тях живеят в Инин, Тачън и Урумчи в Синдзян-Уйгурския автономен район.

Тяхната история в Китай датира от времето на династия Тан (618-907), когато татарското племе е управлявано от номадското тюркско ханство в северен Китай. По това време татарите се наричали "дандан".

Татарския език принадлежи към Тюркското езиково семейство от Алтайската езикова система. Поради смесването свободно на Татарите в Синдзян с Уйгурите и Казаките, трите езика си оказват силно влияние един на друг и формират множество местни диалекти. Татарската писменост е базирана на арабските букви.

Татарите обичат да ядат тестени храни, месо и мляко, често сервирани с ориз. Татарските жени се гордеят с техните кулинарни умения. Тяхната кухня включва и много видове сладкиши. Те правят сладкиши от брашно, ориз, сирене, яйца, масло, стафиди и др. Други сладкиши съдържат месо и ориз. На празници те сервират известния сладкиш "Губайдай", приготвен със сирене, сухи кайсии и ориз. Традиционно татарско питие има вкус на бира, но е приготвено от мед, а друг вид питие е виното, традиционно приготвено от диво грозде.

Етикета е много важен за националното малцинство Татари. Когато членовете на семейството сядат на масата за хранене, първо се поднася храна на най-възрастния член от семейството, като после се сервира на останалите членове поред във възрастта. Храненето не е приключило, докато не се каже молитвата накрая. Във всекидневния живот, когато двама души се срещат, те се поздравяват с ръкостискане. Те уважават и почитат възрастните хора и се отнасят към гостите топло, не се шегуват с жените и т.н.

Облеклото на националното малцинство Татари е изтънчено. Мъжете обикновено носят бели избродирани ризи под къси черни жилетки, или дълги наметала. Техните панталони са също черни. Те често носят на главите си малки избродирани бели и черни шапки и черни кожени шапки през зимата. Жените носят рокля от една част и шапка декорирана с накити. Те често бродират цветни мотиви на дрехи, възглавници, покривки, пердета и особено на сватбените дрехи. Накитите на Татарите включват обици, гривни и колиета от червени перли.

Повечето от Татарите в градовете принадлежат към малки моногамни семейства. Синовете и дъщерите живеят отделно от техните родители след като се омъжат, но те подкрепят и се грижат за родителите си докато са живи, показвайки уважението си към по-възрастните. Браковете между Татари и хора от други национални малцинства вярващи в Исляма са твърде разпространени, за разлика от браковете между роднини, които се срещат, но не са много популярни.

Сватбите се провеждат в дома на младоженката и са съгласно традиционните правила. Младоженците трябва да пият вода подсладена със захар от една и съща чаша, символ на дългия и сладък живот заедно. Обикновено младоженецът трябва да живее известно време в къщата на родителите на съпругата си, а в някои семейства, той не трябва да се връща в дома си докато не се роди първото дете.

След рождението бебетата получават официална религиозна благословия три дена след рождението си и обикновено техните имена са традиционни за Исляма. Децата обикновено вземат презимето на бащата или дядото. Четирийсет дена след рождението на детето, то трябва да бъде изкъпано във вода донесена от четирийсет места, като този обичай се счита, че носи добро здраве на детето. Когато човек почине тялото му се покрива с бял плат, съгласно ислямската традиция.

Културния живот на Татарите е богат и разнообразен. Тяхната музика има жив ритъм, като те използват много музикални инструменти. Някои от тях са "Куние" (вид дървена флейта), "Къбиси" (вид хармоника) и вид цигулка с две струни. Те танцуват живо и весело. Мъжете използват много движения на краката като пляскане, ритане, скачане. Жените правят повече движения в кръста и ръцете си. Тяхното танцуване има заемки от уйгурските, руските и узбекските танци, но те имат също уникални свои собствени характеристики.

По време на техните празници Татарите имат много интересни забавления. Например най-обичаната от игрите представлява участниците поставят в устата си лъжица с яйце, като целта е те да изминат така известно разстояние. Участникът, който пръв достигне финала без да счупи яйцето е победител в надпреварата.

Къщите на Татарите са уютни. Те имат огнище за да бъде къщата топла, а също обичат около къщата си да имат и малка градинка.