Здравейте приятели, вие сте с предаването „300 секунди с Велин". Аз неговият водещ се намирам в студиото нас Радио Китай за чужбина и в изключително новогодишно настроение. Тази година за първи път имам възможност да празнувам както на 31 декември срещу първи януари, така и на азиатската лунна нова година. мога да ви уверя, че усещането е неповторимо, защото рядко човек може да празнува нова година два пъти в рамките на по-малко 45 дни.

По тази причина днес искам да ви въведа във изпълнения със невероятни на китайските легенди. Вие може би познавате част от тях, може дори да сте чували тази, която ще ви разкажа сега. Но така както никога не се уморявате да посрещате дядо Коледа така и сега ще ви разкажа легендата за вдовицата Уан. Тя ще ви отведе към първата лунна нова година, ще ви разкаже защо в Китай при настъпването на този толкова красив празник всичко е оцветено в два основни цвята – червено и златно и ще научите защо фойерверките са толкова шумни, че могат да пробудят и дълбоко заспал дракон.

Преди много много години никой не празнувал нова година. никой не знае каква била причината за това. Може би защото тогава земята била обитавана от дракони. Те били навсякъде – из планините и долините, в моретата и океаните. Но хората били свикнали с тях и всички живеели мирно и щастливо, без да си пречат един на друг. Но не щеш ли един ден, един човек направил непоправима грешка – убил дракон. Това било най-ужасното нещо, което можело да се случи на хората. Всички знаели, че ако смъртта застигне това мощно същество, неговия ужасяващ дух ще броди не спокойно по земята.

Но злото се случило и никой не можел да го поправи. Селото вече било прокълнато. Един ден по улиците му се появил ужасяващия дух на огнедишащото същество. Той тръскал тежката си глава, пулел огромните си очи и крещял с пълна сила, че е гладен и иска да яде. Хората се изплашили и веднага се изпокрили зад дървените врати на къщурките си. Но това не било толкова страшно, колкото думите, които изрекъл, когато огладнял зверски. Драконът поискал да изяде най-младия жител на селото.

Когато изрекъл тези думи къщите сякаш били залети с тишина. После ревът на ужасените селяни заглушил този на гладния дракон. Те не можели да допуснат такава жестокост. Тяхната надежда и тяхното бъдеща – да бъдат унищожено от един дух. От призрак, който дири спокойствие след злощастната смърт на плътската си обвивка. Но каквото и да си мислели хората, драконът бил гладен. Надул гърдите си и в следващия момент огнен ад излязъл от устата и ноздрите му. Пепел се изсипала над ужасените селяни. Въздухът станал горещ като въглен. Дробовете им изгаряли и те не можели да дишат. Духът на дракона разперил парцаливите си криле и изревал през огнения вихър излизащ от гърлото му, че ако не получи това, което иска ще изгори цялото село и ще погълне всички негови жители.

Изплашили се селяните. Разбрали, че колкото и да се молят, колкото и да падат на колене, няма да намерят спасение за всички си. Никой не искал повече огнения ад да прониква през прозорците на къщата му. Затова един по един те свели глави и разбрали, че за тях е настъпил най-тежкия момент. Те решили да приемат условията на ужасното чудовище. Жените започнали да плачат, бабите и дядовците не искали да повярват на очите и ушите си. Те трябвало всяка година да се разделят с един от тях, за да избавят себе си от ужаса на огнедишащия дух.

От този ден нататък драконът идвал всяка година и изнудвал нещастните хора. Само някой да кажел и дума, начаса той изгарял къщата на нещастника, но предварително гледал вътре да няма никой, защото във всяко едно семейство той виждал възможност следващата година да получи жестокия си данък.

Ето че една година дошъл ред на младата Уан. Всъщност тя не била толкова млада, красивата жена имала пет годишен син, но съдбата я била наказала, като отнела съпруга й. Той бил един от най-смелите рибари в селото, но в една бурна вечер той не се върнал с лодката си. Оттогава всички наричал младата жена – вдовицата Уан. Тази година било неин ред да се раздели с детето си. Всички селяни видели решителен пламък да блесва в очите й и изпаднали в ужас. Те знаели, че тази смела жена няма да се предаде и на тях може би ще се наложи да се докоснат до огъня на ужасния дракон.

Уан не мигвала ден и нощ. Сънувала кошмари – кръв, огньове, шум и червени пламъци, а до нея кротко спяло детето й, което толкова приличало на баща си. Когато жената се събудила след тежко прекараната нощ тя сглобила всичко, което сънувала и разбрала как ще спаси рожбата си. Подготвила множество бамбукови фойерверки, бял плат и остър нож. Шумът на взривовете и платът напоен със собствената й кръв щели да прогонят чудовището.

Когато нощта настъпила тя окачила стотиците фойерверки около дома си, разрязала краката и ръцете си и напоила целял плат. Захвърлила го пред вратата и зачакала... Отдолу по улицата се задал гладния дух, но когато съзрял кръвта на майката, обагрила плата и чул дивия шум на взривовете той побягна и повече не се завърнал. От тогава насам по това време на годината всички в Китай се прекланят пред червения цвят и взривяват колкото си може фойерверки, за да прогонят злите дракони с шум и кръв....Това беше всичко – дочуване и до нови срещи.