Той хем успокоява 83-годишния си баща, хем убеждава 24-годишната си дъщеря. Той може да разбере и двете страни, но не знае, как да ги убеди. Бракът, работата и грижите за възрастните, непрекъснато се появяват нови проблеми, как той да се справи?
Драги слушатели, тук е Радио Китай за чужбина, добре дошли в нашата специална рубрика „Истории от квартала Йонлъ" --- Разликата между поколенията. Аз съм водещата Ангелина.
Като обикновено, дядо Тиен става много рано, слуша радио и спортува. След като почина съпругата му, той живее заедно със семейството на втория си син.
Днес, дядо Тиен няма добро настроение, защото една година след завършването на университета, внучката Чинчин се отказа да работи в държавно ведомство и ще се явява на интервю в една корейска компания. Той въобще не разбира решението на внучката си.
„Работата в държавното ведомство е стабилна. Не мога да разбера младите хора."
Но работата в държавно ведомство не съществува в речника на Чинчин. Нейната цел в живота е избор и конкуренция.
„Младите хора трябва да опитат различни неща за да се реализират, това е най-важното за тях."
Да се реализират? Според дядо Тиен, това означава да се служи на народа и държавата. Внучката му не иска да работи в държавно ведомство, подбира работата си, за каква реализация може да се говори тук?
Добре, значи, е нужен някой да отсъди. Разбира се, че той ще бъде синът на дядо Тиен и бащата на Чинчин – 58-годишния чичо Тиен. Той разбира дъщеря си, но не иска да обиди баща си. Как да постъпи тогава?
Проблемът всъщност не е сложен. Специалистът по социалните науки професор Дзин Тиеннуей е на същото мнение.
„Преходът от планирана в пазарна система води до промени в избора на хората, затова е нормално хората да променят мнението си за работата. Работата помага за съществуването и развитието на личността. Ключовият фактор са интересите, които определят мисленето на хората."
Професор Дзин добави, че 30-годишната реформа и отварянето на вратите на страната към света означава периода на големи промени в Китай. Най-голямата особеност на пазарната икономика е конкуренцията, от несвикване до свикване, от свикване до активно участие, китайците от времето на планираната икономика, се реализират чрез конкуренция.
Затова, самореализирането за поколението на дядо Тиен означава да върши добре каквото се изисква. А за поколението на внучката Чин Чин, това вече не става. Младите хора желаят да имат своя избор.
В анализите за заетостта на студентите във в-к „Гуанмин" се посочва, че от 90-те години на миналия век насам, компаниите с чуждестранни капитали стават първия избор на студентите.
Най-новите данни от Държавното статистическо управление показват, че повече от 60% от анкетираните желаят да работят в компании с чуждестранни капитали и правителствени ведомства. Първият им избор са чуждестранните компании, след които са правителствени ведомства и компаниите с високи технологии.
Но проблемът е, че дядото е от онова време, когато личните интереси е трябвало да отговарят на колективните, и хората са се стремили към спокойна работа и живот. Как да промени мисленето си, когато е вече над 80 годишен? Затова чичо Тиен реши да не говори с дъщеря си. Ако тя не иска да слуша каквото казва дядото, той ще слуша. Това е.
|