Скъпи приятели, в днешното издание на предаването "300 секунди с Велин" ни предстои третата и последна част на интервюто с художника Феникс Върбанов. Вее ви запознах с неговите смесени корени. Той с право може да бъде наречен космополит. Баща му е големият български творец Марин Върбанов. През 1954 година той започва да учи в Китай където намира и бъдещата си съпруга. Но преди Феникс на бял свят се появява неговата сестра Боряна. Това става през 1957 година. По-късно цялото семейство се премества в Париж а след това всички се установяват в България. Там се ражда и Феникс. Момчето расте волно и щастливо в София. На улица "Оборище" то намира своите първи приятели. Но когато става на 14 години започва неговото странстване по света. Париж, Пекин, Ханджоу. Младежът навлиза в света на артистите и голямото изкуство. Естествено Феникс Върбанов е повлиян от най-големите художници на тази епоха и това може да се забележи във всяка една от картините му. Но на изложбата му в Пекин аз видях една изключително интересна.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Видях една твърде странна картина – един куб лед, който се топи. Как черпиш вдъхновение? Как ти идват тези идеи в главата? Този куб лед от мръзна вода, който се топи в една мивка.

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Това се роди един ден от информацията, която получаваме може би от медиите и чрез него просто исках четки, без хартия, без нищо. Бях сложил в моята палитра, която винаги е черна от туш. Бях сложил малко вода и викам: дай да го сложим в хладилника. След това го сложих на тази китайска хартия и той започна да се топи и да работи сам. Това беше интересното до изчезването му. Фактически накрая се получи една картина, която не я запазих, но процесът е интересен. Може да се каже, че стои малко гаджет, но е интересно, като идея. Може да се реализира и на по-голям мащаб. На северния или на южния полюс.

ВЕЛИН ПАСКОВ: То се реализира! В момента всичко се топи.

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Има малко екологична идея вътре.

ВЕЛИН ПАСКОВ: какво е влиянието на баща ти и на България? Върху творчеството ти или само върху живота ти?

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: И в двете. С баща ми бяхме преминали много интересни моменти и периоди. Детството, който той наистина работеше и стана виден български художник. Един син винаги се гордее, когато баща му е така-а-а-а авангарден и има нови идеи. Като баща винаги е бил много коректен. Също така, го има и този период в Париж, където видях колко е трудно да бъдеш един художник на интернационално ниво. В Париж целия свят си дава среща, за да сравни идеите и това му помогна разбира се много бързи и големи стъпки в авангарда. На българското и неговото китайско изкуство. Той има имаше това виждане на далечния изток, минавайки през българските традиции и отивайки към по-авангардни идеи. Освобождавайки се от анекдотите и от влияния. С това той ми повлия и ми помогна да го разбера. Тъй като на една възраст, когато човек е млад не си дава много сметка от ползата да бъде човек-космополит. Той боравеше с много метафори и ми казваше винаги, че имаме късмет все пак, защото една идея да може да стои, като една скулптура трябва като един стол, поне на три точки да седне. Да има три крака. От там тръгнаха няколко идеи. Това ще бъде хубава идея за една скулптура – единият е източна Европа и България, със славянските традиции, с тракийските богатства и идеи за красотата. Също така френския маниеризъм. И китайската поезия и философия. Която също бих включил вътре.

ВЕЛИН ПАСКОВ: Това е един идеален завършек с идея за една скулптура, която се надявам да видим.

ФЕНИКС ВЪРБАНОВ: Ще я направим. Това ще бъде стол с четири крака, но единия ще го отрежем.

Но нищо не може да отреже връзките на Феникс Върбанов с България. Никога няма да забравя прекрасния и чист български език на който разговаряхме в центъра на Пекин. Така в сърцето ми завинаги ще остане образа на този човек – истински гражданин на света. Роден в София, отраснал в Париж, учил в Пекин и Ханджоу и говорещ с толкова нежност и топлина за приятелите си от улица "Оборище".