Радио Китай за чужбина, аз съм Хъ Пинлян. Уважаеми слушатели, днес ще чуете 7-мия репортаж от серията „Истории в квартала Йонлъ".

Уан Найгуей има свои фризьорски салон в квартала Йонлъ. Той е голям майстор и е много добър чевок – добродушен и приказлив.

Рано сутринта, фризьорът Уан отива в кварталната болница.

Фризьорът идва в клиниката да подстригва Уан Йонмин, който е болен от церебрална парализа. Майка на болния отваря вратата и се поздравяват.

„Той всеки месец идва да подстригва сина ми. Понякога се обажда предварително, понякога -- не."

Фризьорът: „За мене е голяма чест да работя за болните."

Уан Найгуей е бил войник, но преди 20 години той напуска казармата и се завръща в родния си край – околия Ся, провинция Шанси, люлката на първата династия Ся в Китай. Сега Ся е селскостопанска околия. Голямата част от територията на околията са планини и хълмове, и тамошната икономика е изостанала. След завършване на военната си служба, Уан идва в Пекин да търси работа. Оттогава вече изминаха 20 години.

За фризьора Уан, жителите в квартала Йонлъ имат много да разказват. Госпожа Лиу Шужун:

„Той вика, лельо, ела да те подстрижа ! Аз се шегувам с него: да, но нямам пари ! И без пари ще те подстригвам, отговаря той. Той наистина не иска пари от мене. Това не ми е удобно. В нашият квартал той често отива по домовете да подстригва възрастните, които вече не могат да излизат."

Много възрастни хора се възползват от неговата доброта. Той и затова е лауреат на специалната награда за честните фирми на кметството.

Другата характерна черта на фризьора Уан е, че е много приказлив. По традиция китайците са скромни, като правят на някого добро, не казват на другите. Но фризьорът Уан е съвсем различен. Той много приказва. Той разпространява своята доброта. След като чуят това, много хора го канят да ги подстригва вкъщи. Кварталното управление също е доволно от него. Нещо повече ...

Уан Найгуей: „Един ден през 2001 година в полунощ, изпратих жена си в болница. На спирката видяхме двама мъже да ограбват две момичета. Без колебание аз се намесих да защитя момичетата. Едното момиче успя да се обади на полицията. Полицаите хванаха двамата мъже."

Заради неговото добродушие и добрите връзки със съседите, той е избран в един от доброволните охранителни отряди, в квартала. Хората тук много го обичат.

След като подстригва болния, фризьорът се връща във фризьорския си салон. Клиентите са много, жена му и помощникът му са доста заети.

Уан каза, че в сравнение с преди 20 години, сега е много добре. В началото беше много трудно – си спомня той.

Уан Найгуей: „Дойдох в Пекин с 40 юана. Брат ми намери работа в един строителен обект. Всеки ден работех с цимент. Беше тежка работа, но получавах само 8 юана на ден. Тогавашният живот не може да се сравни със сега."

Но той не е можел да откаже от тази работа, защото в този момент няма друга.

Уан Найгуей: „Тогава беше ми много трудно. Семейството ми беше бедно. Брат ми работи в Пекин и ме повика да дойда. Скоро след това се ожених. За сватбата, аз взех на заем от приятели. За да ги върна, аз реших да дойда в Пекин да работя."

Но да връщам целия заем, не е лесно !

Уан Найгуей: „Като се връщам от строежа, трябва да работя и във фризьорския салон на снаха ми – да пера кърпи, да чистя коси и така нататък. Няколко години работих така и реших да изуча фризьорството. Снаха ми печели сто пъти повече от мен от фризьорството. И аз мога, мислех си."