Един от най-характерните звуци в китайската класичeска музика можем да отредим на лютнята ( на китайски нар. „pipa"). Китайската лютня е четири струнен музикален инструмент, който има характерна крушовидна форма. Поставя се вертикално, така че основата на инструмента застава в скута на музиканта, като се свири с две ръце. С дясната ръка се дърпат струните в горната част на инструмента, докато с лявата се свири в долната му, по-широка част. Бихме могли да определим лютнята като миниатюрен вариант на баса, но без лъка.

Наблюдвайки свирещия на лютня е толкова впечатляващо, колкото и самата музика. Пръстите на музиканта се движат по струните с изумителна бързина и сръчност. Нещо повече, самото изпълнение включва и цялото тяло, чрез което се предават емоциите скрити в самото произведение. Изпълнения на пипа напоследък могат да бъдат чути и в редица филми. Музиката може да бъде мощна и бърза, подобно на хода на епична битка, или успокояваща и бавна, или тъжна и печална.

Появата на този уникален инструмент може да проследим още от I I в. Пр.хр. В поезията и худ. творби инструментът се изобразява в хоризонтално положение, и е именуван според техниката му на използване , а именно с два пръста. Двата китайски йероглифа за „пи" и „па" се отнасят точно за метода по който се е свири на инструмента, съответно с опъване на струните напред и назад.

С времето лютнята се развива до 4-струнен инструмент. Има над 60 вида техники за свирене, които са били развивани през вековете. Счита се че дизайнът на лютнята е бил повлиян от персийския инструмент наречен „уд". Днешната лютня е комбинация от техники и на двата инструмента, което е оформило и уникалните й характеристики.

Музиката създадена от лютнята е радвала изклюяително много китайците през вековете. По време на династия Мин (1368-1644) и Цин(1645-1911), различни школи за лютня с различни стилове процъфтявали на юг, главно около Уси, Суджоу и Шанхай, а на север в Пекин. Развитието на техниките за свирене с две ръце било осъвършенствано от всяка школа. Днешните техники са съчетания от техниките на различните школи.

Днес лютнята е един от най-известните инструменти в Китай.Тя има дълга история сред китайското население. Векове наред произведенията за лютня са били предавани, поколение след поколение от майсторите учители на учениците. Въпреки ,че много от произведенията за загубени, някои от тях са запазени и до днес, за радост на ценителите. В хода на преоткриване на история си, китайците започват да провяват интерес и към традиционните китайски инструменти като лютнята. Накои съвременни изпълнители дори започнаха да внасят западни елементи в класическата музика, което в последствие ще доведе до създаването на ново поколение музика за лютня.