Драги слушатели, от днес започваме да ви предлагаме серийни репортажи под заглавие „Истории на обикновени хора". Днес ви предлагаме да чуете първия репортаж на тази серия под заглавие „Заплатата на семейство Сяосин".

В Китай хората, които работят на заплата, всеки месец получават фиш за заплата, на който са написани месечните им приходи. В продължение на десетки години фишът на заплата е като барометър на китайското общество, на който са записани промените на живота на народа.

Тази година дядо Ду е на 98 години. Той живее в един обикновен жилищен комплекс в гр. Циндао, провинция Шандун. У тях живеят 3 поколения - син, снаха и една внучка. Цялото семейство живее спокойно. Преди пенсионирането дядо Ду е бил работник в завод за взривни вещества. Понастоящем той живее от пенсията си. Като разказа за промените на доходите му в течение на живота му, дядо Ду е много развълнуван. Той каза:

„(Преди създаването на КНР през 1949 г.) след като закусвах, нямах какво да обядвам и да вечерям. След освобождението, животът ни получи гаранция. Аз се пенсионирах през 1995 г. Тогава заплатата не беше голяма, около 70 - 80 юана."

През 60-те и 70-те години на миналия век, в китайското общество имаше недостиг на стоки. Правителството провеждаше планирано снабдяване с материали. Платове, месо и яйца се отпускат в определени количества. Тогава месечната заплата на работниците в цялата страна бе само 38 юана. Заплатата може да задоволи само основните битови нужди като хранене и облекло. Обикновените хора нямаха никакви други доходи. Жизненият стандарт на хората беше нисък.

През 1978 г. т.е. две години след пенсионирането на дядо Ду, в Китай започна да се провежда политиката на реформа и на отворени врати. В цялото общество настъпиха големи промени. Заплатата на хората се увеличава. Пенсиониралият дядо Ду също се ползва от постиженията на реформата.

„След пенсионирането заплатата се повиши много пъти. През миналата година пенсията ми стигна над 1700 юана. През 1999 г. се преместих в дом за възрастните хора. Там животът е сравнително хубав. Разходите за храна са 380 юана месечно. Обслужването е добро. Служителите там много се грижат за пенсионерите."

От създаването на Китайската народна република до сега, държавата е извършила четири реформи на заплатата на работниците. В началото заплатата беше под формата на материални предмети и придобивки. После заплатата започна да се изплаща с пари. След това се проведе системата на заплата според длъжността. Критериите за заплатите са много. Има основна заплата, заплата по длъжност, заплата по стаж, възнаграждение и др.. Увеличават се и пенсиите. Пенсията на дядо Ду е общо 1750 юана, което представлява повече от 20 пъти в сравнение с годината, в която той се пенсионира.

Дядо Ду е много доволен от сегашния живот. Само понякога той тъгува по внучката си Сяосин, която работи в Шанхай.

Шанхай е голям оживен град. През 2003 г. когато завърши университета, Сяосин отиде там и започна да работи в държавна фирма за международна търговия. В началото на работата, месечната заплата на Сяосин беше повече от 3000 юана. Тези пари й стигаха за наема. През тази година Сяосин вече има свое собствено жилище 60 квадратни метра площ в този метрополис. Идеята да си купи жилище се появи през 2006 г., когато към нейната заплата се добави и обществения фонд. Това я подтикна да си купи собствено жилище.

„Размерът на увеличението на обществения фонд за жилище е голям. Това е един вид статут за нас. Понастоящем месечният обществен фонд за жилище е повече от хиляда юана. Има голямо увеличение в сравнение с преди. Така че за нас, които плащаме кредити за купуване на жилище, става по-лесно."