„22-и август 2007г, сряда. Тази сутрин, моите учители Уан, Ли и Ма ни заведоха на тренировка във второ училище. Не се страхувам от умората и трудностите."

Драги слушатели, тези прости думи са извадки от дневника на Ма Юли. Нали вие чувствате, че в стила на написаното няма нищо особено. Но те са от една спортистка, чийто коефициент на интелигентност е под 70. Тя отразява всеки ден в дневник, което е толкова трогателно. В следващите минути ще ви разкажа за параолимпийската спортистка Ма Юли.

Тя е на 20 и нещо и ще участва в Шанхайската лятна Параолимпиада` 2007. На височина тя е като 10-годишно дете и по умствено развитие е на нивото на 5-6-годишно дете.

Генералният треньор на тренировъчната база по лека атлетика на китайската делегация за Шанхайската лятна Параолимпиада` 2007 г-н Джан Юсай заяви:

„Когато за първи път видях Ма Юли, тя даже за да се качва по стълба или да върви, й беше нужна помощта на други хора. След известен период на трениране, сега когато тя види възрастни или болни треньори, сама отива да ги подхване под ръка."

Ма Юли, когато е на 3 месеца, още не може да плаче. Освен вродените умствени затруднения, тя има вродена сърдечна болест и други болести. Без специалната олимпиада, животът на Ма Юли щеще да бъде безцветен.

През 2002г, случайно, бащата на Ма Юли узнава, че в град Сиан ще се проведе третата параолимпиада на Китай. Той поощрява Ма Юли да участва. За да мине предварителните състезания, с помощта на родителите си, Ма Юли започва тежки тренировки – бягане, вдигане на гири, повдигане на тялото от опора на ръце и други. Благодарение на усилията си, тя минава предварителните състезания и за нея започва нов живот.

След това, телосложението на Ма Юли се засилва значително, също така и интелигентността й. Точно тогава, тя се научава да си води дневник.

Тя става все по-отворена. Тя излиза от своето пространство и се интегрира в обществото.

Навикът й за водене на дневник, я прави известна сред колегите си и даже други спортисти започват също да пишат по неин пример.

„Те казаха, че ще започнат да пишат дневник. Някои, които не знаят как, идват при мен. Аз им помагам."

В предстоящата Шанхайската лятна Параолимпиада 2007, Ма Юли ще участва в състезанието на бягане с 25 метра и бейзбол. В момента е на тренировка в базата на китайската делегация за Параолимпиада 2007 в околностите на Пекин. Когато я питат дали е уморена, тя казва:

„Да, но не се страхувам от умора и трудностите. Само да мога да получа добър резултат, ще се радвам."

Всъщност, Ма Юли е като един събран образ на хората с умствени затруднения, на които Китай обръща голямо внимание. През последните години, Китай придава голямо значение на интересите на социално слабите. Председателят на Съвета на съюза на инвалидите г-жа Тан Сяоцюн казва:

„В процеса на участието в спортни мероприятия, те могат да почувстват радостта от живота. Те получават щастие и надежда. Това е ползата на параолимпиадата за тях."

Бащата на Ма Юли, който чество препрочита дневника й, казва:

„В момента, Ма Юли е голямо утешение за семейството. Състоянието на съпругата ми не е добро. Сега когато Ма Юли й се обажда на нея, първото изречение обикновено е „Мамо, взе ли лекарство?" Ние дадохме живот на Ма Юли, а параолимпиадата промени съдбата й."

Драги слушатели, днешната рубрика е до тук. Сигурно и вие се трогнахте от историята на Ма Юли? Аз лично почувствах една особена топлина в сърцето ми. До следващия понеделник.

Ива