Един от най-езотеричните бойни стилове в Китай е Багуаджан или буквално 'Борбата на осемте триграми'. Нейните бойци винаги са се ценили за яростта и нетрадиционните движения. Практикуващите Багуа обикновено се въртят около въобръжаем кръг, като променят скоростта и посоката си и от време на време нанасят удари с китка. Тази борба черпи вдъхновение от осемте триграми – комбинация от три цели и три прекъснати линии съгласно Книгата на промените "Идзин".

Основните навици в този боен стил са отбягване, хитрости, скорост и непредсказуемост. На силата не се отговаря със сила, а се пречупва с кръгови движенияя. Друг запазен знак на този стил е нанасяне на удари с китка, а не с юмрук. Това може да се стори странно и даже неефективно, но всъщност, тренираната китка обладава с по-голяма поразяваща сила от юмрука. Също така се смята, че китката е по-добре защитена от юмрука, защото е свързана с останалите части от тялото посредством чиста мускулна сила. Юмрукът нанася удари с костите, затова трябва да е правилно "събран", за да се избегнат увреждания, а при китката този въпрос отпада автоматично. Даже може сами да се замислите: ако ви се наложи да ударите тухлена стена, как ще го сторите – с китка или с юмрук?

Синичюан е друг, по-мек, вътрешен вид борба, считан от мнозина за най-древния от всички съхранени до наши дни бойни стилове в Китай. При този стил се имитират движенията на 12-те животни от китайския зодиак. На основата на този стил са възникнали много школи с различни техники, но стандартните форми на Синичюан включват школа на дракона, тигъра, коня, маймуната, петела, лястовичката, орела, мечката, змията и др. Смята се, че при изучаването на дадено направление първо трябва да се разбере духа на всяко животно чрез неговата форма, идея и намерения.

Преди да се започне изучаването на този стил, учениците трябва да овладеят петте удара, които лежат в основата на системата за блокиране на Синичюан. Всеки удар символизира един от Петте пръвоелемента – метал, дърво, вода, огън и земя, за които също съм ви говорила по-рано. Съвкупността от тези елементи изразява цикъла на взаимопораждане и унищожаване – огънят побеждава метала, металът – дървото, дървото – земята, земята – водата, а водата – огъня.

Тук е мястото да кажа, че и при Багуаджан и при Синичюан е много трудно да се намери истински учител; освен това, тези майстори са много потайни и откриват знанията си само на тези, които смятат за достойни.

А накрая ще ви разкажа малко за бойното изкуство на манастира Шаолин. В началото на създаването на манастира Шаолин преди 1500 години, монасите се занимават главно с различни будистки техники като медитация и др. Постепенно, те успяват да съчетаят много добре теорията за съзерцанието с техниките за отпускане и спортуване, което всъщност представлява Ушу от Шаолин – средство за постигане на съвършенство на духа, което впоследствие и му носи световната слава.

В практиката, монасите от Шаолин обръщат огромно внимание на постигането на будистко съвършенство, а самозащитата и подобряването на физическото си състояние са по-скоро на второ място. Даже и в наши дни, привържениците на бойното изкуство на Шаолин запазват това уважение към духовното извисяване. Те вярват, че техният успех в това е определен от начина им на мислене и от познанията им. Седенето в поза лотос и досега си остава едно от основните упражения за постигане на психологично равновесие.

Бойното изкуство от Шаолин изисква много от практикуващия. И до днес монасите се вдигат с вика на петлите и си лягат при вече изгряла луна, независимо от сезона. При паднал сняг, те са облечени само в дреха до кръста и така изкачват 1000 метровата планинска пътека; под палещото слънце по пладне през лятото те са изцяло облечени и вдигат 50 кг. камъни безброй пъти. Те практикуват, докато ядат, спят и вървят. Даже когато черпят вода от кладенеца или наливат чай, те пак тренират. Всяко едно ежедневно действие може да се превърне в повод за практикуване на различни видове бойни техники. Само това им помага да достигнат до състояние на тялото и духа, немислими за обикновените хора.

Според една поговорка, практикуващият бойното изкуство на Шаолин трябва да е в състояние да изпълнява всички движения само в място, "достатъчно да легне една крава", т.е. не трябва да се чувства ограничен от пространството и да е способен да победи противника си в място, голямо няколко стъпки.

И нека да спомена и един интересен факт за монасите от Шаолин. Тъй като група от 13 най-добри монаси на Шаолин помагат на бъдещия император Ли Шъмин, поставил основата на величието на династия Тан, да избяга от враговете си, той присъжда на манастира званието "Главен манастир на Поднебесната", а 13-те монаси издига в чин генерал. Но това, което направило по-голямо впечатление на всички е, че император Ли Шъмин позволил на обитателите на манастира да ядат месо, което, както е известно, се забранява от будистките канони. Императорът мотивирал постъпката си с факта, че месото ще даде на монасите повече сила, отколкото вегетарианската диета. За този факт свидетелства специална стела, поставена в манастира.

А ако вие цял живот сте мечтаели да учите бойни изкуства именно в легендарния манастир, то сега това е възможно без никакви проблеми. Вече отминаха онези времена, когато майсторът сам е избирал учениците си. Сега в околностите на манастира има няколко хотела и над 50 школи по бойни изкуства, в които едновременно се обучават над 50 000 души от цял свят. Разбира се, тези школи просто преподават бойното изкуство, зародило се някога в манастира, но нямат нищо общо с монашеския живот и възпитанието в духа на Будизма. Все пак, и при тях се спазва строгата дисциплина от всекидневно ставане в 5 ч. сутринта, уморителни физически тренировки, изучаване на Тайдзичюан, а след това следва именно това, което си представяте, като чуете думата "Шаолин" – мълниеносни удари, бързи движения и чудеса на ловкостта. Освен това, се прилага главно вегетарианско ядене.

В Китай, Будизмът, Даоизмът и Конфуцианството взаимно се влияят и отделно допълват китайската идеология. Ценностната система на хората от по-стари времена е основана на религиозните догми, като състрадание към ближния, добродушието, мирното отношение, чистотата, неагресивността, верността и синовната почит. Във филмите за бойните изкуства се залага много на представяне на тези висши положителни качества на човека. Що се отнася до бойните изкуства на Шаолин и Удан и тяхното разпространение из страната и света, те днес са по-скоро вид спортно занятие, които черпят от тези традиционни идеи само това, което е нужно за практическите упражнения. По личен избор те могат да се превърнат и в източник на хармонично развитие на тялото и духа. (Тея)