Ние се върнахме! Аз съм Надя. Аз съм Анегелина.

Изглеждате добре. Малко сте почернени.

Спомням си как преди пътуването до България на моите две колежки – Ангелина и Надя, те двете, Ива и аз седяхме в студиото и разговаряхме за предстоящото им пътуване в далечна България, днес пак сме заедно, те ще ни разкажат за преживяванията им там. Ангелина, Надя, добре дошли! Много се радвам, че пак сме заедно! Хайде да ни разкажете нещо за пътуването ви в България.

Нека да разкажем за посещението ни в България. Искаме да знам всичко!

Все още съм много щастлива и развълнувана от едноседмичната екскурзия в България, която като беше хубав сън, който няма да забравя никога. Всъщност, още преди тръгването, Аз и Ангелина бяхме много вълнувани, сега, чуйте какво си казахме на летището в Пекин.

Въпреки, че вече измина цяла седмица от връщането ми в Китай, все още много се вълнувам.

Става дума за Каспичан, това е първият български град, който видях. Защото когато пристигнах в София, бе единайсет и половина вечерта, а на следващия ден в осем часа заминахме за Каспичан, виж, това беше като предопределено от съдбата.

Много пъти ли си бяхте представили на срещата с нашите слушатели докато бяхте на борда на самолета?

По пътя до Каспичан, поддържах връзка със слушателския ни клуб по телефона, тогава можах да усетя нетърпението им. Когато пристигнахме в градчето, почувствахме гостоприемството на домакините. Децата ни приветстваха с песни и танци пред входа на читалището.

Браво! Сега си спомням моите два дни в Каспичан. Честно да ви кажа, че много се развълнувах от гостоприемството на нашите далечни приятели. След изпълнените от симпатичните деца представления, те ме помолиха да им дам автографи. Чувствах се много добре, чувствах се като звезда. Дадох автографи на всички деца и на по-възрастните приятели, дори се подписах на ръцете на децата. Никога няма да забравя онези два дни, те ще останат скъпоценен спомен през целия ми живот. Павел, спомняш ли си, че когато се върна от България ми казваше, че слушателите ни са много гостоприемни. Сега и аз имам същото чувство. Всички бяха настроени приятелски и гостоприемно, децата ми подаряваха цветя и поискаха автографи, не само на листове, а дори и по ръцете си. Олеле, чувствам се като истинска звезда.

Колко сте щастливи! Въпреки че не съм ходила в Каспичан, знам, че имаме толкова добри приятели в далечна България. Когато си спомня това, усещам щастлива.

Нашият слушателски клуб е много популярен в Каспичан. Дори кметът и медиите са участвали в мероприятията. А този път?

Ангелина: ``````````````````````

Мога ли да кажа, че ние полагаме много усилия за поддържане на обмена и дружбата между китайския и българския народ? Колко се гордея с нашата работа!

С нетърпение очаквам да разбере как с минала церемонията по връчването на наградите?

Срещата беше наистина чудесна. Когато децата от слушателския клуб изпяха свободно китайските песни „Жасмин" и „Бубинхуа", толкова се развълнувах че забравих да ръкопляскам. Не можех да повярвам на очите и ушите си. Въпреки, че и преди съм чувала, че децата пеят много хубаво китайски песни. Все пак те пеят по-добре отколкото очаквах.

Когато чух китайската песен „Лубинхуа" със свободен китайски от децата, много се вълнувах и не може да контролирам себе си, и заедно да пея с тях. Сълзите падаха, какво чудесно чувство, когато се чуе песни от родината. Ей сега да слушаме колко е интересно.

Сигурно сте наистина трогнати! Мисля, че когато сте влезли в читалището, сте се почувствали не като в чужбина, а като че ли отивахте в дома на стари приятели!

Браво на нашите приятели в Каспичан. Никога не съм се съмнявал в приятелството между нас. Ангелина, Надя, разкажете ни, какви представления изпълниха децата на срещата. Казват, че са били много разнообразни и интересни. Така е, нали?

Павел, знаеш ли? По време на срещата слушателският ни клуб подготви изненада за теб. Ей сега ще чуем колко беше интересно.

Какви добри приятели. Не мога да си представя, че вече една година не сме се виждали с приятелите от Каспичан, но и сега могат да си спомнят лицето ми. Приятели в Каспичан, знаете ли, че много много ми липсвате! Не можете да си представите колко много искам да отида в България и да се срещна с Вас още веднъж. Надя вече ми предаде подаръците ви. Много ви благодаря!

Според мен, тези деца са ангели, които ще задълбочават дружбата между Китай и България. Мисля, че след десет, двайсет години, те още ще помнят всичко това, което са направили в нашия слушателски клуб.

Най-важното в срещата сигурно е било връчването на наградите на нашите слушатели. Вярвам, че много са се вълнували когато са получили наградите. В конкурса-викторина "Ако отида в Китай" участваха не само нашите големи приятели, но и малките деца. Водещите на рубриката Ива и Надя, най-добре знаят това, нали ?

Когато водещата ме покани да отида на сцената и да кажа нещо, не знаех какво трябваше да каже. С всички сили търсих подходящите думи, но не успях да открия тези, които могат да опишат чувствата, които изпитвах, защото всичко това представлява дълбоката обич на децата и на всички наши слушатели към нашето Радио и към Китай.

Надя, когато чу звукозаписа от церемонията, целият процес на провеждане на нашия конкурс „Ако отида в Китай" мине пред очите ми като филм.

Преди връчването на наградите, три деца прочетоха есетата си. Хайде да слущаме!

ние прочетохме внимателно всяко есе на нашите приятели, Ива, според тебе, кой е най-добрият? Е, ние сме на същото мнение. Тя се казва Иванела и получи трета награда. Знаеш ли, тя и Моника ми научиха танца Хоро.

Научи ли са да играеш хоро? Научи ми!

Разбира се, аз съм умна. Изведнъж мога да танцувам Хоро. Това е голяма изненада за всички, когато танцувах заедно с децата, другите викаха, "Виж, и Надя може!" Колко съм весела! Децата ни поканиха да танцуваме заедно, с което атмосферата на срещата достигна своя връх!

Накрая, искам да благодаря на Райна Дочева. Тя положи всички усилия за успешното протичане на срещата и много ми помага. Дочева каза, че аз съм като нейна китайска дъщеря. Преди тръгване, много плаках. Галинка каза, че когато цветя в градината цъфнат, веднага ще съобщи на мене - малка гостенка. Те ме наричат "Китайската принцеса" и казаха, че принцесът не може да плачат! О, няма да забравя никого от тях!

Децата прочетоха есетата си. Те мечтаят да се качат на Великата китайска стена, да видят китайски панди, да ядат пелмени, да се разхождат из пекинските хутуни. А общата им мечта е да дойдат в Пекин да гледат Олимпиадата през следващата година. Един свят, една мечта, наистина се надявам мечтата им да се сбъдне и в недалечно бъдеще те да пристигнат на територията на страната, да реализират всичките си мечти, за които само слушат в нашето радиопредаване, четат статии и гледат снимки в нашата уеб – страница. Това ще бъде наистина хубаво, то е и моя мечта, мечта на един обикновен човек, занимаващ се с български език.

Мога да ви разкажа още много за нашите слушатели, за тяхната обич към Радиото и нас. И децата и възрастните ни искаха автографи и ги пазят като скъпоценности. Не мога да преброя автографите, които им дадох и снимките, които направихме с тях. Въпреки, че срещата бе кратка, дружбата между нас ще остане вечна, като Черно море и река Янцзъ.