Скъпи приятели, добре дошли в специалната рубрика на конкурс викторина "Ако отида в Китай". Пред микрофона са Ива и Павел. Конкурсът продължи цяла една година. През това време ние получихме голяма подкрепа от нашите слушатели, които активно участваха в него. Между тях, има възрастни слушатели, като дядо Генчо, има и малки деца, като Красен. Есетата им ни трогват, и ни радват, а всички есета показват приятелско отношение към Китай и дружбата с нашето радио. Благодарение на това, нашата редакция ще има шанс да се срещне с тези далечни приятели. На 29-ти този месец, нашите колежки Ангелина и Надя ще заминат за България и ще отнесат благодарността и пожеланията на цялата редакция на слушателите. Сега те активно се подготвят за пътуването. Днес двете водещи са дошли в студиото, нека заедно да споделим техните участва и настроение.

1. Това е първото ти пътуване в България, вълнуваш ли се?

Надя: Много се радвам и вълнувам, а и малко се притеснявам. Занимавам се с български език около 8 години, сега за първи път съм в България, можете да си представите колко съм щастлива. И преди съм имах възможности да отида в България, но поради различни причини, всеки път не можех да отида.

Ива: Да, знам, че Надя е много развълнувана. Наде, нали няколко дни не можеше да спиш? Ах, ще станеш панда! Но слаба панта. Тук трябва да обясня на слушателите, че ние в Киатй, често наричаме хората, които не си доспиват „панди", защото очите им имат черни кръгове като на пандите, и като на Надя, сега.

Ангелина: България за мен е хубав спомен. Приятни хора, красиви планини, Черно море, старинна архитектура, хубави къщички, кисело мляко, рози, вкусна храна... Всичко ме привлича! Спирам да говоря, защото Ива и Павел ми завиждат, ако продължа, няма да мога да изляза от студиото безопасно.

И аз много се вълнувам, защото след една седмица заминавам за България заедно с Надя. Разбирам добре как се чувства Надя, защото изпитваме еднакви вълнения. Въпреки, че аз вече съм била в България, но това беше преди цели 4 години, пък предишният път ходих заради обучението, този път специално за работата. Затова, може да се каже, че и за мене е първи път. Много се притеснявам за успешното провеждане на програмата ни в България.

Сега използвам всяка минута да обмислям подробностите около посещението. Не ми се смеете. Наистина се притеснявам!

Павел: Знаете ли, че много ви завиждам. Въпреки че вече съм ходил в Каспичан миналата година, но този път е много различно. Можете да ходите заедно в Каспичан и лично да връчите наградите на нашите слушатели. Не можете да си представите колко искам да отида заедно с вас. Дали има начин да ме сложите в куфара?

Ива: За съжаление, аз няма да мога да се срещна с българските ни приятели. Плаках много. 5555555555555. Но сега се чувствам по-добре, защото г-жа Дочева ме утешава много. /запис/. Вярвам, че ще имам и други възможности да ви посетя, затова вече започнах да пиша есето „Ако отида в България".

2. Кое есе ти направи най-дълбоко впечатление? Кого най-искаш да видиш? Какво най-искаш да правиш? Къде най-искаш да отидеш?

Надя: Получих много есета, Много от тях ми направят силно впечатление. Например Моника есетата на Добромир Айсел Мюмюн.

Те пишат много добре. Публикувахме специален брой на посветен на есетата.

Ива: Аз много харесвам есето на Шенай Хасан Хюсеин от Каспичан. Много е интересно. Спомням си, че първи път когато го прочетох, много се смях. Колко исках да се срещна с това момченце. Ако имаш шанс да дойдеш в Китай, аз ще те заведа да видим истинска панда.

Павел: Надя, някой ми каза, че в есето на едно момченце, то се надява аз да го заведе до зоопарка в Пекин. Така ли? Как се казва той? Обещавам, че ако дойде в Китай, сто-процента ще го заведа до зоопарка.

Надя: Красен Галинов Най-малкия член на клуба .Той иска да дойде в Китай на гости на бати Павел.Щял да го помоли да го заведе в зоологическата градина/да види истински панди.

Ива: Олеле, горката аз! Надя, кажи ми, нима съм безсилна пред децата? О, г-жа Дочева, мисля, че пак ще трябва да ме утешавате!

3. Ангелина, Надя и ти вече приготвяте около четири месеца пътуването. Според мен, подготвителната работа вече е успешно завършена. Сега какво най много те безпокои?

Ангелина: Още в края на миналата година, започнах подготвителната работа по предстоящото посещение. По това време, ми оказаха огромната помощ и подкрепа нашите слушателски клубове в Каспичан и София, както и Българското национално радио, китайското посолство в България и новият ни експерт Велин Пасков. Всички те направиха много, за да осигурят успешното посещение на делегацията на Радиото. Затова, смея да кажа, че съм уверена в успеха на нашето посещение.

Ива: Нашият слушателски клуб е най-добрият в света, а председателката му е най-способната и мила жена на света?

Павел: Миналата година посетих Каспичан. В онези два дни, които прекарах с нашите слушатели, почувствах гостоприемството и сърдечността им. Онова гостуване ми остави много хубави спомени. Всичко това, което направиха нашите слушатели за мен, ме трогна силно. Затова не се притеснявай, всичко ще мине успешно с тяхната подкрепа.

4. Видях, че Надя и Ива приготвиха много подаръци. Хем опаковат хем се смеят. Надя, може ли да ни кажеш, какви подаръци ще получат децата?

Надя: Подаръците са разнообразни. Свързани са с олимпийските игри.

Ива: Да, през последните дни, аз и Надя опаковаме много подаръци. Аз често си представям и реакциите на децата, дали ще ги харесат? Въпреки че не мога да видя усмивката на децата в действителност, много се радвам, когато опаковам подаръците.

Надя: Свързани са с олимпийските игри.

Павел: Така ли?! Браво! Въпреки че съм водещият на рубриката "Олимпиада 2008", и аз го нямам! Приятели, знайте, че много китайски деца очакват да получат такива подаръци. Вие ще сте най-щастливите деца в света.

5. Освен подаръците, Надя трябва да приготвя и костюма си, нали? Тя ще бъде водеща, затова ще бъде облечена най-хубав от всички.

Надя: Сега е тайна. Ще бъда Водеща на китайската страна, затова трябва да бъда най-красивата. Но мога да кажа, типичен китайски.ще видите на първи юни.

Ива: Тук ще издам малко информация. Дрехата е червена, в китайски традиционен стил. Много е хубава и отива на Надя.

Надя: Е стига бе.

6 Надя и Ангелина, казват, че сега се учат да пеят една българска песен, и ще я изпълнят на срещата в Каспичан, така ли е? Хайде, искаме да я чуем първи!

Ива: Изпейте нещо!

Не бих искал да ви бия. В сравнение с децата, вие наистина не можете да пеете, ще трябва да положите повече усилия. чуйте как пеят децата на китайски! Все още имате време, всеки ден ще трябва да се упражнявате по сто пъти! Но цялата редакция ще се мъчи.

Ива: Днешната рубрика ще завърши Но Ангелина още има много неща да каже на нашите слушатели.

Ангелина: Много пъти съм си представяла срещата ни със симпатичните деца и нашите стари приятели от Каспичан. Не мога да опиша с думи това усещане. Какви ли песни ще пеете? Какви ли танци ще танцувате? Какво ли ще ни кажете? Всичко е тайна за нас. Очаквам посещението с голямо нетърпение. Въпреки, че сега съм в студиото, сърцето ми вече е заедно с вас. Вие сигурно ни очаквате със същото чувство. Ще се видим в България след една седмица.

Павел: И цялата редакция пожелава визитата им да бъде успешна и помоли те да предадат поздрави на нашите скъпи приятели.