Ива: Драги слушатели, добре дошли в нашата специалната рубрика „Ако отида в Китай".

Надя: Днес е последната рубрика, посветена на това. Ще спомням за голямата дружба между нас и вас – нашите драги слушатели!

Ива: Дружба, неограничена от пространството и времето!

Надя: Аз и Ива започнахме да работим със слушатели от септември, миналата година. Въпреки че не е от дълго време, но установихме дълбока дружба с нашите слушатели.

Ива: Да, когато получаваме писмото от вас, ние много се зарадваме: „когато ви се обаждаме, се вълнуваме, когато видим снимките и подаръците, изпратени от вас, ние се трогнаме, когато слушаме песните, изпяти от децата, ги повтаряме по много пъти. Всеки път сърцето ни се изпълва с благодарност.

Ива: В конкурса „Ако отида в Китай" получихме много есета от слушателите.

Надя: Повечето от тях изразяват желание, че ако имат възможност да отидат в Китай, сигурно ще посетят нашето радио, за да се срещнат с нас, защото сме добри приятели на вълните и ще е хубаво да се видим и на жив.

Надя: От името на редакцията още един път ви благодарим за вниманието и подкрепата, за усилията и работата ни, както и ви благодарим за желанието да споделяте идеите и впечатленията си с нас.

Ива: В следващите минути, няма да бъдем само ние двете в студиото, а сме ние поканили и други водещи. Те ще разкажат за хубавите спомени между нас и слушателите!

Вей: Здрасти!

Надя: Вей, ти се занимаваш със слушателската работа най-дълго в редакцията. Сигурна съм, че имаш много истории, свързани с нашите български приятели.

Вей: Да. От ````до ```` водих рубриката „Пощенска кутия" – значи 7 години. През онези години чувствам, че

Ива: През онези 7 години, се създаде нашият слушателски клуб в Каспичан „Приятели на радиото"

Нека да си спомним за всичко!

Вей: Скъпи слушатели, всеки път, като чуя българска народна музика, винаги веднага се сещам за моментите в България. Когато бях заедно с делегацията от Радиото на посещение в Каспичан, при посрещането ни звучеше традиционната българска музика,

а пред очите ни се появиха десетки деца, облечени в традиционни български носии, и започнаха да танцуват в тон с музиката. Очите ни не можаха да се откъснат от децата, толкова ни привличаха. А най-вълнуващо беше, че през студения ноември, ни посрещнаха с традиционния танц, деца, облечени толкова леко.

Тогава вече не можах да реша какво трябва да върша, да се запозная с приятелите, с които си пишем постоянно, да поговоря с г-жа Райна Дочева, която с всичките си усилия и обич организира слушателския ни клуб в Каспичан, а най-много, да намеря, коя е малката Вей – която вместо мене, помага на работата в клуба и отговаря за събирането на писмата на членовете...

Още когато снимах цялото мероприятие, чух прекрасен глас, в акомпанимент на акордеон. Акордеонистът г-н Христо Чернев свири, а срещу мен върви едно високо и красиво българско момиче, тя пее и върви към мен - защото тя е „малката Вей" – красивата Мариана. Никога няма да забравя този момент, от вълнение, се разплаках, защото въпреки, че сме от два народа, от две различни страни, но се чувстваме като от едно семейство, най-невероятната дружба ни обвързва заедно, един до друг. .

Скъпи мои приятели, тези няколко минути изобщо не ми стигат да разкажа незабравимата вечер, представленията на децата, въпросите от членовете на клуба, стихотворението на Деница, най-сърдечните думи и поздрави от най-възрастната ни слушателка в града г-жа Мария Кючукова, както и от г-н Генчо Петков, който запозна нашето Радио с г-жа Райна Дочева – създателя на клуба...

Мероприятието приключи и официалната вечеря също приключи с непрекъснати изненади, с пълна подкрепа от кметството на Каспичан, с рождения ден на компютърния специалист на клуба – Валентин Тонев, на съпруга на постоянната ни слушателка г-жа Николинка, а най-голямата е, че вечерта бях заедно със семейството на г-жа Райна Дочева. Въпреки, че още имаме много неща да си кажем с милите приятели, с които се събрахме току-що, вече трябваше да кажем довиждане, времето изтича, зората ни накара да тръгнем. Тръгнахме с обич към искрените и близки приятели, тръгнахме с надежда да се върнем и да се видим отново. Скъпи приятели, напълно съм уверена, че тази дружба и тази обич ще ни съберат отново, някой близък ден!

Ива: Вторият ни гост е Петя.

Петя: Здрасти!

Надя: Петя, кога си се занимавала със слушателската работа?

Петя: От 2002г до 2004г.

Ива: Помня, че когато се обади на председателката на клуба в Бужурище г-жа Румяна Будинова, ти много се развълнува. Сега да слушаме записа. И моля, разкажи за дружбата ви.

Петя: През времето, когато се занимавах със слушателските писма, те внасяха много допълнителни емоции в живота ми. Чрез кореспонденцията със слушателите, аз намерих много нови български приятели.

Най-незабравимата случка при контактите ми със слушателите бе организирането на тържество, заедно в председателката на слушателския клуб „Приятели на Китай" Румяна Будинова, с която ме свързва искрено приятелство. Неотдавна, аз се обадих по телефона на Румяна и ние заедно си припомнихме онова чудесно тържество, посветено на първата годишнина на клуба. Румяна ми каза по телефона:

Надя: Последният ни гост е Павел. През миналата година бе на специализация в България. Той бе на гости и в Каспичан.

Павел: Здрасти!

Ива: Павел, въпреки че не се занимаваш със слушателска работа, чрез специализацията през миналата година, ти и нашите слушатели установихте дълбока дружба и досега ти запазваш контактите с тях.

Павел: Да, когато бях в България се срещнах с много от нашите приятели. Те са толкова ентусиазирани.

Надя: Въпреки че не съм ходила в България, но чрез слушателската работа, аз също мога да почувствам приятелството на слушателите към нас. Павел, разкажи за преживяванията си в България.

Павел: Здравейте, скъпи приятели. Аз съм Павел – водещият на спортната рубрика – Олимпиада'2008. От октомври 2005г. до септември 2006г. следвах български език в Софийския университет като специализант. Искам да ви кажа, че много ми харесва вашата държава, с невероятната й природа и прекрасни жители, вие, нашите скъпи слушатели. Когато бях в България, аз успях да посетя слушателските клубове в Каспичан и Божурище. Сърдечността на членовете на клубове ме трогна дълбоко. През юни миналата година участвах в празника на розите в Казанлък, където се запознах с едно симпатично момче, който се казва Димо. Още веднъж гостоприемството на българските приятели ме трогна дълбоко. Не можете да си представите, колко се радвам, че и в края на розите ще има наши слушатели. Отдавна не съм виждал Димо. Сега ще му се обадя, за да си спомним заедно хубавото време, което прекарахме заедно в Казанлък.

Надя: След като чухте разказите за историите между редакцията и слушателите, сигурно си спомнихте и историята на дружбата ви с нас. Искате ли да се срещнете с нас в радиото?

Всички: Участвайте в конкурса „Ако отида в Китай"! Очакваме есетата ви.

Ива: Драги слушатели, от април до май излъчихме по 4 специални рубрики за конкурса „Ако отида в Китай".

Надя: Надяваме се, че ви харесват. С подкрепата ви, ние получихме голям шанс.

Ива: Да, от 29-и май, делегацията от радиото ще посети България, включително Ангелина и Надя.

Надя: Очакваме да се срещнем с вас.

Ива: Внимавайте за следващите рубрики. И участвайте конкурса, който продължава до 20-и май.

Надя и Ива: Дочуване!