Здравейте, скъпи приятели, радвам се, че пак сме заедно в рубриката "Пощенска кутия". Пред микрофона е Надя. Получих хубаво есе от нашата редовна слушателка Румяна Будинова – председателя на клуба "Приятели на Китай", в днешната рубрика ще ви чета нейното писмо.

"Аз съм човек, който високо цени и природни. Те забележителности, и красивите туристически обекти, обичам да се наслаждавам на изящни предмети и картини, а също обичам да си похапвам вкусни ястия, но най-важното за мен са приятелството и контактите с хората.

Така, че за мен най-важното и първото нещо за което си мечтая е да се срещна и да се видя с моята голяма приятелка Петя, да видя отново Вей и Павел, а също да се срещна с всички вас, работещи в българската редакция на Радио Китай за чужбина, които, макар че познавам задочно, ценя и обичам много.

Естествено, ако дойда в Китай, едно от първите неща, които бих искала да направя, е да се кача на китайската стена. Много добре разбирам, какво огромно историческо значение има този обект не само за Китай, но и за цялото човечество, зная добре какъв символ е тя, но съм чула легендата, че ако искаш да срещнеш голямата любов и да бъде тя вечна като Стената, трябва да закача там катинар с червен конец. Всичките ми приятелки ме молят, ако отида в Китай, да закача катинар с червен конец. Мисля, че това е една много приятна мисия. Защото ще бъда посланик на любовта, а от това няма по-хубаво нещо.

Бих искала да видя и другите забележителности на Пекин – площад "Тянанмън", Забранения град, Храма на небето, Летния дворец и императорските градини. Бих искала да се да разходя по най-дългата покрита пътека, по която се е разхождала императрицата цъси. С голямо удоволствие ще се връщам назад в древната история на Китай и ще се наслаждавам на съвременните постижения на китайския народ и правителство. Като казах съвременни постижения това означава на всяка цена да посетя Шанхай – икономическото чудо на нашето съвремие, но не и преди да опитам прослувутата патица по пекински в Пекин. Чела съм, че Шанхай е разположен в делтата на река Яндзъ и освен че е с бързо развиваща се икономика и инфраструктура тук хармонично съжителстват будистките храмове и модерната архитектура. Мечтая си, да се кача на въртящата се телевизионна кула и да се любувам на панорамата, която се открива от двете страни на Яндзъ.

Освен това, всички, които са били в Шанхай, казват, че назаруването и ходенето по магазини е един от най-популярните начини за прекарване на свободното време. Едва ли и аз като жена бих устояла на това изкушение. Също така, казват, че Шанхай е рай за любителите на кулинарните удоволствия.

Друго място, за което си мечтая и за което прочетох в пътеписа на проф. Марко Семов, е Ханджоу. Опитвам се да си представя красивото езеро, безбройните алеи, мостчета и многобройните красиви лотоси. Накъдето и да погледнеш – красота.

Толкова ми се иска да се кача на влак по новата железопътна линия, която стига до Тибет и за която споменахте скоро.

Ох, колко много ми се иска да остана повече в Китай – да уча китайски, да пътувам надлъж и нашир, да срещам нови хора, да се докосвам до културата на различните националности, до тяхната музика, обичаи. Умът ми, взорът ми, душата ми да бъдат отворени за всичко, което срещам. До поемам звуци и цветове и всеки миг да бъде незабравимо изживяване. Няма да ми стигнат седмици да изброя всичко за което си мечтая, ако отида в Китай, защото благодарение на вас през последните четири години си мечтая често за това. И накрая, искам да кажа, че много ми и иска да вярвам на това, което казва моя любим писател – бразилецът Паулу Коелю, че ако човек много силно желае нещо, то цялата вселена го подкрепя и то непременно се сбъдва!