Древните китайци са се покланяли на различни божества, на природата и на предците, на които са поднасяли ритуални жертвоприношения с цел да измолят тяхната помощ. Из цял Китай в градовете и селата от най-стари времена се строят храмове с тази цел. С развитието на обществото, религиозните церемонии се превръщат във важен опорен стълб на имперската власт. Ритуалите в чест на божества, свързани с природата, като на небето, Земята и др., като правило са се провеждали на открити високи тераси, наречени "алтари" 'тан'.

Днес няколко храмови постройки в най-разнообразни стилове са останали като ценно наследство и са запазени като част от уникалния градски пейзаж на Пекин. Те са построени в различни периоди на феодален Китай, като три от тях – Дитан, Жътан и Юетан са издигнати в една съща година – 1530 г. от император Дзядзин. В наши дни тези места за ритуал са любимо място за разходка на пекинчани и гости на столицата. Там можете да видите хора, които се упражняват или пеят, просто седят и четат, и туристи, които се наслаждават на прекрасния пейзаж. Всички храмове са възстановени и разширени като паркове през последните няколко десетки години, с изключение на Юетан, който се реставрира в момента. Сега ще ви запозная с тези храмове.

Храмът на Небето Тиентан

Най-известният от тези храмове, безспорно, е Храмът на Небето. Той е най-големият и най-добре запазен сред всички останали в Пекин. Неговата компактна и уникална структура и красота го поставят на първо място сред храмовите комплекси от древен Китай. Освен това, той е най-голямата група постройки за ритуали в света.

Храмът на Небето се намира няколко километра на югоизток от Императорския дворец и представлява огромен архитектурен комплекс. В древни времена, императорът идвал тук през първия месец на лятото за да извърши ритуал в чест на Небето и да измоли добра реколта.

Този храмов комплекс е построен през 1406-1420 г., по време на властването на император Йонлъ от династия Мин. Отначало той е замислен като Храм на Небето и Земята, но един век по-късно, тогавашният император Дзядзин построява отделни храмови комплекси за Земята, Слънцето и Луната.

Храмът на Небето се разпростира на територия от 2.7 кв.км., която е 4 пъти по-голяма от площта на Забранения град. Той символизира Небето на земята, заради което символично той трябва да бъде по-голям от двореца на земния владетел. Освен това, тъй като по най-древна традиция китайските императори се смятат за Синове на небето, те въплъщават неговата власт сред хората. Така храмът на Небето засилвал властта на императора като глава на цялото феодално общество и мандат, даден му от самото Небе. Чрез демонстриране на уважение и преклонени пред Небето чрез молитви и жертвоприношения, императорът успешно закрепвал властта си в очите на хората.

По времето на извършване на церемониите в чест на небето, от Императорския дворец тръгвала огромна процесия. На обикновените жители било забранено да гледат процесията. Преди самата дата на провеждане на ритуалите, императорът първо постел няколко дена в Залата на въздържанието.

Поднасянето на жертвоприношения е била изключително важна задача – цялата империя се уповавала на императора за добър късмет и обилна реколта, което било голяма отговорност за него. След провеждането на всички ритуали, новините за тях били оповестявани навсякъде из страната. Тъй като императорската власт се смятала за дадена от Небето, лошата реколта се смятала за знак, че императорът е загубил своето място в очите на Небето, и директно заплашва неговото царуване.

Церемониите за жертвоприношения били много сложни. Първо, целият храм трябвало да бъде приготвен и подновен, включително пътя, по който идвал императорът. Второ, всички неща за жертовприношението, включително волове, кози, прасенца, плодове и др. трябвало да бъдат приготвени и поставени пред 7 групи от свещени табелки. Освен това, 700 различни приспособления и други видове церемониални атрибути, както и повече от 60 музикални инструмента от 16 вида, трябвало да бъдат поставени в строг ред. Трето, в деня преди церемонията, самият император трябвало да запали благовония в Императорския небесен свод, да провери свещените табелки и нещата за церемонията и да започне пост.

Церемонията започвала преди изгрев слънце. Огромна церемония тръгвала от Залата на въздържанието, под съпровода на музика и биене на барабани и камбани. В това време започвали да се поднасят животните, вдигали се фенерите. Цялата церемония била разделена на 9 части – от посрещането до изпращането на Небесния владетел. За всяка част имало различен вид музика.