Драги слушатели, добре дошли в рубриката „Музикална разходка". Пред микрофона е вашата приятелка Лора. Днес ще ви предложа две песни с дълбок китайски стил. Първо чуйте една приказка:

Небесната тъкачка се влюбила в един пастир на Земята. Но Небесната господарка не била съгласна с любовта им и ги разделила надалече един от друг. Но свраките били трогнати от историята и на 7 юли по лунния календар всяка година те се събират над Млечния път за да създадат един мост, по който да се срещнат двамата влюбени.

Това е китайска класическа любовна приказка. Хората много я харесват. А в песента „Червения боб" става дума за това. Китайците използват червения боб като символ на мислите и в случая става дума за чувствата и мислите на двамата влюбени.

Реката става чиста, дървото става стройно, лястовицата взима бобчетата на акацията. Те са се уговорили за среща след залез слънце, какво спокойствие и свобода! Тя си спомня за червения боб, дали ще изглежда по същия начин, ако не мисли за любимия си?

На източния бряг на моста на свраките, кой гледа в далечината? Той е готов да чака дълго. На източния бряг на моста на свраките, кой винаги гледа? Хем върви, хем спира стъпка и вдига глава...

Той носи товара, забравил тежестта му, и навива ръкавите си. Червеният боб пак е там, може ли той да остане една нощ повече? Тя слага бамбукова кутия, вдига чаша вино и става още по-нежна, когато е пияна. Не отнасяй червения боб, защото се тревожа, че ще идеш надалече и няма да се върнеш.

Още си спомням красивата си коса и старата си рокля, нищо не се е променило, но момичето вече го няма. Нямаше я само няколко години, кой може да си спомни за нея? Над покрива се появява бял облак, който закрива слънцето. Мога да забравя самия мен, но не мога да забравя вълшебната ни любов.

Песента е от албума „Пролетта и есента в родния край" на певицата Дзян Кайуън. Албумът е пълен с характерния стил на Южен Китай. Сега да слушаме друга песен от албума „Сестра Лин е красива като небесна богиня".

Сестра Лин е красива като небесна богиня, дъждът през нощта не разбира сълзите на това момиче. Тя има тънки вежди и ветрилото й се люлее непрекъснато пред мен.

След нея остана ароматът ти, мислях, че си уморена заради любовта ни. Но никога не показваш умора и съжаление, само повтаряш, че няма смисъл в мислите.

Аз те видях когато се радваш и когато се ядосваш, пиеш вино и тихо ми казваш тайните си. Аз не мога да заспя и не разбираш всичките ти мисли.

Песента описва любовта на Дзя Баою и Лин Дайю—главните герои в известната творба „Сън в червеното покои". Двамата се обичат силно и искрено, но не могат да бъдат заедно, остават им само сълзите и тъгата.

Искрената любов винаги ни трогва, хората не забравят тези хубави приказки и ще продължат да я търсят. Драги слушатели, харесват ли ви песните? Какво още желаете да знаете за тях? Пишете ни и с удоволствие ще изпълня желанията ви. Днешната рубрика е до тук, пожелавам ви радост и надежда през пролетта! До следващия път! (Лора-Т)