Още от най-древни времена една от най-големите заплахи пред човечеството, на която то няма как да противостои, са земетресенията. В Китай в историческите записки най-рано се споменава за земетресение, случило се още по времето на митичните императори, около ХХІІІ в.пр.н.е. След това, в китайските исторически анали могат да се видят много сведения за земетресения, разтърсвали Поднебесната през различни исторически периоди.

През 132 г. в тогавашната китайска столица Луоян се разнесла сензационна новина. Според слуховете, главният историк на империята Джан Хън измислил устройство, с чиято помощ можело да се изясни времето и мястото на земетресение. Разбира се, много хора не повярвали на това, защото това изглеждало прекалено абсурдно за тогавашните вярвания.

Сейзмографът на Джан Хън е първият в историята на човечеството. Според историческите анали на династия Късна Хан, това устройство било излято от бронз. То изглеждало като голям съд с вътрешен диаметър от почти 3 м. Вътре в него се намирал механизъм, представляващ силно чувствително махало, закрепено внимателно и реагиращо и на най-слабия земен трус. От външната страна на сейзмографа имало 8 дракона, гледащи в осемте посоки на света (четирите главни и четирите междинни), като под всеки имало по една жаба с отворена уста. Всеки от драконите имал бронзово топче в устата си. При земетресение, сейзмичните вълни накарвали механизма вътре в устройството да заработи, като удрял друг елемент от устройството, който удрял мястото до главата на дракона. Това пък довеждало до падане на топчето от устата на дракона в устата на жабата под него, при което се раздавало силен звук. Така можело да се разбере, в коя посока е станало земетресение.

На 1.03.138 г. драконът от западната страна на сейзмографа отворил устата си и бронзовото топче паднало в устата на жабата под него. Сейзмографът посочил, че е станало земетресение на запад от Луоян. Но хората в столицата не усетили нищо и започнали да говорят, че устройството не действа. Но след няколко дни, пристигнал на кон посланик за да съобщи, че в западна Гансу, на 500 км от Луоян било станало земетресение. Така, сейзмографът бил признат за действащ.

Първият модерен сейзмограф бил изработен чак след 1600 г. - през 1880 г. и за негов прототип било използвано устройството на Джан Хън.

Самият Джан Хън (79-139 г.) е много известна личност от древната история на Китай. Той е бил известен ерудит и учен от династия Източна Хан, изявил се най-вече в областта на математиката, астрономията и географията. Той оставя след себе си и ценно литературно творчество.

През 111 г. той получава пост в императорския двор и след известно време е назначен за придворен историк. Освен сейзмографа, той изобретява и армирата (макет на небесната сфера – б.а.), задвижван от вода. Благодарение на армирата, той успява да създава и подробна и много по-точна карта на небесната сфера, която включвала 124 съзвездия с общо 2500 звезди, като 320 от тях имали собствени имена.