Ханфейдзъ, познат още под името Хандзъ, представлява труда с философските размисли на Хан Фей (280-233 пр.н.е.), най-известния легист от времето на Воюващите царства (475-221 г.пр.н.е.) и ученик на Сюндзъ. По време на династия Западна Хан (206 г.пр.н.е. – 8 г.) Лиу Сян прави сборника Ханфейдзъ, който съдържа 55 глави, като голяма част от тях са мисли на Хан Фей, но са добавени и други важни легистки виждания, известни към това време.

Животът на този най-голям представител на легистката школа е в голяма степен неизвестен. Той е роден в царство Хан, което по това време е най-слабото сред седемте царства. Той вижда корупцията в политиката в страната си и издига много полезни идеи за започването на реформа. Но владетелят на Хан не желае да използва идеите му и оставя страната си да загине. Накрая той е изпратен на дипломатическа мисия в двора на първия император Цин Шъхуан, който много харесва мислите му и му предлага пост в двора си. За съжаление, когато той вече служи към царство Цин като посланик за другите царства, той е вкаран в затвора поради клеветите на Ли Съ и принуден да се самоубие там като погълне отрова. Въпреки това, Цин Шъхуан управлява страната, прилагайки идеите на Хан Фей, и постига обединяване на Поднебесната.

Теорията на Хан Фей надминава далече основната легистка теория. Съчетавайки трите представителни легистки теории към момента, Хан Фей изтъква значението на управлението, основаващо се на правната система. Според него е много важно правилното съчетание на управление, умение и надмощие. За да осигури изпълнение на законите и засилване на централизираната власт, императорът трябва да да придаде достатъчно значение на властта, надмощието и умението да се управлява.

На базата на неговите идеи, императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан и друг владетел Ли Съ осъществяват обединението на Поднебесната и установяват абсолютна монархия.

Хан Фей наследява легистките идеи на учителя си Сюндзъ и отчасти на Даоизма. Сюндзъ проповядва, че човек по природа е лош и за това трябва да бъде установено управление на страната, основано на наказание и награждаване. Хан Фей твърди, че „строгата майка има добри деца, а добрата майка има жестоки деца". Според него всички човешки същества са движени от стремежа към получаване на изгода и отношенията между хората са чиста проба връзка на интереси; хората използват един друг, не вярват на никой и опитват всички възможни начини за постигане на целите си. Хан Фей смята, че с развитието на историческите обстоятелства, обществото и политиката трябва също да се променят, като се съобразяват с преобладаващия тип човешко поведение, което от своя страна е в зависимост от икономическите условия, а не от морал и чувства. Това е в разрез с конфуцианските идеи за връщане към миналото и използване наново на церемониите от Джоу.

Според теорията на Хан Фей, владетелите не трябва да се стараят да правят хората добри, а само да ги предпазят да не правят лошо. Управляващият трябва добре да знае, как да разграничава и използва мъдро окуражаващите и наказателните мерки. Императорът трябва да се отърве от опонентите си и да управлява страната чрез законите, за да могат всички поданици да знаят ясно какво могат и какво не могат да правят. Всеки човек трябва да съобразява действията си единствено с благоденствието на държавата. Това всичко ще спомогне за засилване на царството, защото във времената на войни и раздори само едно силно царство може да оцелее.

Накрая ще ви дам един цитат от глава 7 на „Ханфейдзъ", отнасящ се за двете дръжки:

„Това, което използва просветения владетел за да ръководи и контролира министрите си, са двете опори. Тези две опори са наказание и благосклоност. Какво означават наказанието и благосклоността? Присъдата е наказание, а награждаването е благосконост. Някой, който служи като министър, се страхува да бъде наказан и се стреми да залужи награждаване. Затова, ако само владетелят използва наказанието и награждаването, министрите ще се страхуват от него и ще се стараят да постигнат изгода (за тях самите, а от там и за владетеля)...Ако владетелят не знае как да използва властта си за да раздава наказание и награди, не слуша министрите си..., хората на страната ще слушат министрите и ще сменят владетеля. Това ще доведе до бедствия. Това става, ако се загубят двете опори. Това, което използва тигърът за да накара кучето да му служи, са неговите нокти и зъби. Ако той се откаже от ноктите и зъбите си и ги даде на кучето да ги ползва, тогава тигърът ще трябва да служи на кучето. ..."