Националност Мяо е една от най-древните етнически групи, населяващи земите на Китай. Тяхната история може да бъде проследена още отпреди 4000 години. Мяо имат собствен език, който има 3 основни диалекта, но получава унифицирана писменост чак през 1956 г., когато започват да използват латинизирана азбука. поради липсата на писмен език, тяхната история и традиции се предават устно чрез танците и песните. Мяо се прекланят на природата и предците, както и една част изповядва християнство.

Всъщност, Мяо обитават в един доста широк район между южен Китай до северен Виетнам, Лаос и Тайланд. Те са познати на света и под другото си наименование - Хмонг и имат най-различни диалекти, бит и наименование: черни, бели, червени, сини, цветни Мяо и др. В Китай те могат да бъдат открити в провинциите Гуейджоу, Хайнан, Хубей, Съчуан, Гансу, Цинхай, Хунан, Гуандун и Юнан, както и в Гуанси-джуанския автономен район, като общата им численост е около 8 милиона.

Произходът на Мяо и досега си остава загадка и съществуват различни версии. Още по време на династия Джоу в долината на река Яндзъ предците на Мяо основават владението на Трите Мяо. В последствие, под напора на силите на династия Хан, те са принудени да се преместят на юг, като царството им се раздробява и те основават отделни селища в планините. Постепено се оформят различни групи с отличителни диалекти, обичаи и дрехи, но се запазва здравата етническа връзка между тях.

Въпреки разликите в дизайна на дрехите, все пак за мъжете на Мяо е характерно, че носят кърпа на главата, къса връхна дреха и широки панталони, докато жените обичат да носят връхни дрехи със сложни бродерии и плисирана пола с различна дължина, както и си правят сложни прически.

Мяо са много добри в бродерията, тъкането и оцветяването с восък, както и в изработването на сложни накити от сребро. Тези сребърни украшения по главата и шията на жените от Мяо са се превърнали в тяхна отличителна черта. Още при раждането на дъщеря в семейството започват да се събират пари за закупуване на сребърни украшения, които накрая могат да тежат по няколко килограма.

Мяо обичат много да пеят и танцуват, като притежават богато фолклорно наследство. Тяхните песни, които не са римувани, могат да бъдат дълги от няколко реда до над 15000 реда!

Мяо са известни с гостоприемството и отзивчивостта. Те често си помагат взаимно в селското стопанство и строенето на къщи. Освен това, във всеки дом се прави алкохол, който се поднася задължително на гостите. За гостите се организират пеене и танци.

Един от най-главните им фестивали е наречен на името на традиционния духов музикален инструмент лушън, който се прави от тръстика и който е най-разпространен сред тази националност. На този ден има много музика, танци и песни, биене на барабани, както и бой с бикове и състезания с коне.

Мяо празнуват Нова година през първите 4 дена на 10-тия месец от лунния календар. Те имат и други празници, които се отбелязват също с много песни и танци.

Един от интересните празници е този на момичетата. Неомъжените момичета отиват да събират ориз и заедно отвиат до реката за да го сготвят. Оризът се готви, докато стане лепкав и тогава се оцветява в синьо, розово, жълто и бяло като символизира пролетта, лятото, есента и зимата. След това, момичетата слагат по малко ориз в няколко торбички от плат.

В това време пристигат мъжете и започват да пеят специално за момичето, което им харесва и което се надяват да вземат за жена. На края на песента, момичето дава на момчето оризов алкохол да пие и ориз, загънат в плат, което представлява отговора и. Ако тя е добавила лют пипер в ориза, това означава категоричен отказ; ако вътре има една клечица за ядене, то това е по-възпитан начин да се каже „Не, благодаря." Ако момчето открие вътре листо, то се предполага, че първо трябва да я дари с коприна, а ако има трева, то трябва да и даде първо конци и игли преди тя да му отговори с "Обичам те също", изразено чрез 2 клечки за ядене.

За тези двойки, които преди вече са си разменили две клечки, означава, че момичето може да се прибере у дома си да види родителите си. Този празник е единствената възможност на омъжените жени да се видят с родителите си. Те им занасят като подарък пилета, оризови сладки и топове изтъкан от тях плат.

Преди навлизането на модерните фермерски технологии, те са садели ориз и ръж чрез примитивни начини на събиране на реколтата и изгаряне на стеблата по полето. Тъй като те живеят в труднодостъпни планински райони, модернизацията на живота им, строенето на пътища и административната организация се извършват по-бавно и досега те са запазили много от традиционните си практики и начин на живот.