Добър вечер, драги слушатели, на микрофона пак е Лора. Днес ще слушаме 2 песни от група S.H.E., която е съставена от три хубави момичета. Може би това е най-популярната и известна поп-група в Китай, песните им се харесват от безброй младежи. Макар, че групата е съставена само преди 5-6 години , сега трите вече са сред най-големите звезди. Те имат вече 9-10 диска с милионна продажба, а сега издават втори сборен албум. Новият им албум се нарича „Forever", и съдържа няколко от предишните им песни, както и няколко нови песни. Нека ги слушаме заедно, вярвам, че ще ви харесат.

Някой описват чувството на влюбените като електрически шок, силен, но сладък. А в песента „електрически шок" също има подобно значение. Хайде да я слушаме.

Вятърът върви пред нас/ И се развява като хубава рокля

Цветята са красиви и весели/Ароматът им е очарователен

Ти си до мене/А раменете на сенките ни са толкова близо

Аз поглеждам тайно/нали на устните ти/се появява усмивка

Макар, че това са спомени от вчера/Защо продължавам да мисля за тях сега

Малко спомени може да потресат небето и земята/

Искам да ти задам един наивен въпрос

Къде ще стигнем/ако продължим да вървим заедно?

Недей да казваш любовните слова толкова рано/

Първо ме оставяш разтревожена, а после може да получа отговора

Приказката на прекалено лесната любов няма да бъде незабравима/

Такъв електрически шок/Може да ме стопи

Можем ли да растем търпеливо и да не бързаме да цъфтим/

Защото има дълъг път да извървим

Правим се на весели глупаци преди да ни скрие светът

Такъв електрически шок/Непрекъснат и сладък/

Ще продължи докато балонът на щастието се спука

Като че ли всичките сезони/са станали лято заради тебе

Затова и лицето ми/е винаги червено и горещо пред тебе

Както в сърцето ми /има милиони люлки

Когато твоята ръка/докосва моята

Изведнъж аз съм вече в края на небето като трапец

След като опитахме щастието на „електрически шок", ще представя друга известна тяхна песен „цветовете на глициния", и какво спомен остави в сърцата на певиците.

Изразът на цветята, които се преплитат е тайнствен/

Както сянката ти се изпарява

Настроението ми се колебае/И мълчи

Играехме привлекателна, но незавършена опера/

Като че ли сме героини във филма

Докато хората, които ме гледат излязат/Аз виждам себе си

През деня и нощта мислите на цветовете на глициния/

се издигат и падат във вятъра

Колкото повече искат да цъфтят, макар че е трудно/

Толкова по-безмълвен е смехът

Цветовете на глициния/Връзват сърцето си във въртележката

И желаят да мълчат/

Но не могат да забравят предишните любовни слова

Човекът, който най-много харесва красотата/Най-трудно е да забрави

Защото още сънува

Най-романтичният човек/Най-трудно да възприемат

Те вярват, че никой не е неизменен

Ако можем да бъдем като вятъра и облаците/

Понякога близо, понякога има разстояние

Ако не питам за тайните, които не искаш да кажеш/

Дали щастието ни ще продължи

Най-тъжното в любовта не е раздялата/А е трогателният спомен

Заради който съм склонна да/остана тук

И чувствам, че пак мога да се върна в предишния живот

Любовта е като цветовете на глициния, колебае се във вятъра, понякога е радостна, понякога е тъжна. Кой може да разбере мислите на глициния?

Драги слушатели, харесвате ли двете песни? Ако имате някакво чувство или предложение, не се притеснявайте да ни кажете. Чакаме вашите отговор. Днешната рубрика е до тук, чао чао!