Митът за създаването на света от Пангу е един от най-известните в Китай. И досега има поговорки, свързани с неговото име, като откакто свят светува, т.е. "откакто Пангу раздели Небето от Земята" или "да създадеш един изцяло нов свят като Пангу".

И така, в началото нямало абсолютно нищо във Вселената, освен безформен хаос. Хаосът постепенно се сгъстил до формата на космическо яйце. То било с черупка отвън, а отвътре била една безгранична лепкава и тъмна маса. В тази маса се зародил и плувал Пангу. С времето той се превърнал на огромен космат гигант. Той спал вътре цели 18000 години, докато не порастнал и съзрял.

Един ден Пангу се събудил и открил, че се намира в непрогледна тъмнина. Той нищо не различавал и решил да опипа, но под ръцете си чувствал само лепкава течност, която като въже свързвала ръцете и краката му и той даже не можел да се протегне.

Но Пангу се напънал с все сила, чак до болка в гърдите. Той продължил с усилията и даже завикал, докато успял да изпъне краката и ръцете си.

Тогава той намерил в яйцето огромна брадва, с която ударил силно и яйцето се пропукало. Всичко, което било тежко и мътно, се спуснало надолу и станало Земята, а всичко, което било леко и чисто, се вдигнало нагоре и станало небето. Така се появили небето и Земята.

Но Пангу се притеснявал Земята и небето да не се съединят пак заедно, както било по-рано, защото някои вещества сновяли между тях и те не били изцяло отделени. Затова застанал между тях, като опрял краката си в Земята, а с плещите си повдигнал небето. Тази задача му отнела още цели 18000 години, като всеки ден небето се вдигало нагоре с по 1 джан (китайска мярка, равна на 3.3. м), а Земята се разширявала с 1 джан. Самият Пангу също растял с по 1 джан на ден.

Според някои версии, четири митични животни помагали на Пангу в задачата му. Това били костенурката, дзилина, феникса и дракона.

След като минали тези 18000 години, Пангу вече бил висок цели 45000 км! Той най-накрая успял да отдели окончателно Земята от небето, като Земята била вече и достатъчно дебела, а небето – достатъчно високо.

Като се убедил, че небето и Земята повече няма да се върнат в състоянието на хаоса, Пангу най-накрая седнал да си почине. За тези 18000 години той се бил доста поизморил. Но пък като погледнал към света, се замислил, че има още много неща да бъдат свършени и решил, че не е още дошло време да си почива. Той хванал брадвата и почнал неуморно, ден и нощ, да подрежда всичко в света, докато не останал доволен от резултата.

Но безспирният труд и огромното натоварване съсипали Пангу и той се почувствал като изгнило столетно дърво. Той нямал повече сили даже да помръдне. Но пак не се давал и искал да направи още нещо, за да стане света още по-хубав.

Пангу най-накрая паднал на земята. В него момент, с тялото му се случила невероятна промяна: дъхът му се превърнал във вятър и облаци, последният му вик – в гръмотевици, лявото око – на слънце, дясното око – на луна, косата и брадата му – на звезди, краката, ръцете и тялото му – на планини и равнини, кръвта му – на реки, кожата и порите му – на цветя и дървета, а животниките му по тялото му – на различни живи същества. Даже неговата пот се превърнала в роса.