Китай притежава една от най-древните и уникални писмени системи в света, която въпреки дългата си еволюция, е запазила много от основните си особености от най-стари времена до наши дни. Тази писмена система е от логографичен тип, т.е. поредица от сивмоли, които представляват цяла дума или словосъчетания. Тези символи са познати на български език като йероглифи.

Китайската писменост е уникална поради няколко аспекта: първо, в страната има многобройни диалекти, които използват един и същ писмен език; второ, говоримият китайски език се е променял с течението на времето, но писмеността си остава практически същата от времето на древните китайци.

Според най-разпространената легенда, измислянето на китайската писменост е заслуга на министър Цандзие, служил при митичния Хуанди – Жълтия император (2696-2597 г.пр.н.е.). Той измислил система от пиктограми, чиято форма наподобява очертанията на предметите от реалността. Според един от вариантите на легендата, Цандзие веднъж видял божество, чието лице било покрито със странни рисунки, които го подтикнали да създаде писмените знаци. Тогава, "духовете заплакали в нощта", защото божествената тайна станала достояние на хората. Според друг вариант, Цандзие се вдъхновил от отпечатъка на стъпките на птиците и животните и така създал йероглифите.

Едни от най-старите открити примери на китайска писменост са датирани от късния период на династия Шан (около 1200 г.пр.н.е.). Това са надписите върху т.нар. „гадателни кости" 'дзягууън', които са намерени при разкопки на последната столица на Шан в днешен Анян, провинция Анян. Според някои учени, най-ранните надписи могат да се отнесат още преди 40-45 века.

През 1899 г. в Китай по случайност гадателните кости са открити от учен от Пекин, на когото е предписано лекарство, съдържащо „драконови кости" за лечение на забляването му. По това време, т.нар. „драконови кости" са използвани широко в китайската медицина, като представляват фосили на умрели животни. Ученият забелязал, че по костите, които той взел от местната аптека, имало издълбани някакви знаци, които много приличали на писменост. Той се заинтересувал силно от това. В крайна сметка, неговият интерес довел до откритието на Анян, последната столица на династия Шан, където археолозите намерил огромно количество от тези кости със знаци.

Разчитането на знаците по костите доказало на света, че още през 1200 г.пр.н.е. Китай вече притежава добре развита писмена система, която се изпозлвала за записването на език, в голяма степен сходен с класическия китайски език. Най-вероятно, подобна добре развита и сложна писмена система трябва да е резултат от развитието на по-ранна писменост, но засега не са открити доказателства за предшестестващата писменост.