Зрял боб по флорентински

Продукти : 500 г. зрял боб, 2 с.л. растително масло, 2 скилидки чесън, 1 клонче салвия, 1 домат, 1 разен целина, сол, черен пипер.

Бобът се накисва от вечерта в студена вода. На сутринта към него се прибавят растителното масло, счуканите скилидки чесън, клончето салвия, нарязаният домат, едро нарязаната целина. Подправя се със сол и черен пипер. Бобът ври на слаб огън около 2 часа. Готовото ядене се сервира като супа. На следващия ден италианците го консумират топъл. Вече като второ ядене.

За тази цел се сгорещяват 2 с.л. растително масло и в него се задушават 1 скилидка чесън, 1 клонка розмарин и няколко листа салвия. Когато чесънът придобие цвят, оттегля се от огъня и се добавя 1 1/2 с.л. доматено пюре. Прибавя се и свареният от предния ден боб и се задушава около 10 минути. Сервира се с бял хляб и чаша червено вино.

Попитали един италианец, коя книга би взел със себе си на пуст остров. Той отговорил без колебание: „Готварската книга на Артузи, царя на готвачите!" Артузи бил пишещ готвач и готвещ писател. Росини бил готвещ композитор. Той композирал с удоволствие и в кухнята си, когато не се занимавал със „Севилския бръснар" или с „Крадливата сврака". Ето едно кулинарно творение от собствената му ръка.

Турнедо „росини"

Продукти за 2 порции: 2 големи филии бял хляб, 2 парчета говеждо филе, сол, черен пипер, 2 парчета пастет от гъши дроб ;или телешки лебервурст), 2 домата, 2 резена лимон, 2 стръка магданоз, мазнина за пържене.

Филето се пече на скара или се изпържва в масло от двете страни, поръсва се със сол и черен пипер и се сервира върху запържените в масло филии бял хляб. Отгоре се поставя парче гъши пастет. Украсява се с четвъртинки домати, резени лимон и магданоз. Напротив, ако Казанова е влизал в кухнята, то е било заради хубавата готвачка. Рецепта от него не е запазена. Известно е само това, за което е имал апетит: „Страстно съм обичал радостите на трапезата, а именно ястия със силни подправки, сушена треска, която все още лепне, възбуждащ обонянието дивеч и най-пикантно сирене. Неизразимо сладостен бе мирисът на жените, които обичах. Вкусът ми към силни усещания ме направи щастлив и по-склонен към удоволствия от повечето хора."