Скъпи приятели, в днешната рубрика най-напред ще отговорим на въпроса от Чидем Бейхан за историята на китайските клечки. Скъпа Чидем, въпросът ти много е интересен, защото поне аз не съм се замисляла от къде произхождат китайските клечки, и от кога водят началото си. По този въпрос, специално потърсих много материали и забелязах, че има много легенди за появата на клечките. Хората въплъщават хилядолетния си опит от изобразяването и изработването на клечките в определени герои от легенди и чрез тях показват мъдростта на предците на китайците. Всъщност, историята на клечките датира от първата династия на Китай – Ся, от 21-ви век до 16-ти век преди нашата ера, и след няколкостотин години, дори няколко хиляди години, те окончателно навлизат в бита на хората. До втората династия – Шан, от 17-ти до 11-ти век преди нашата ера, те заедно със специален вид остър нож стават най-основните кухненски прибори. Скъпи приятели, благодарим още веднъж на Чидем Бейхан за интересния въпрос, и сега ще ви разкажа една от легендите за появата на клечките, която се разпространява сред североизточните провинции.

По време на първата династия Ся, постоянно има големи наводнения. Императорът изпраща своя пратеник - Ю да разреши проблема. След като поема задачата, Ю обещава да положи всички усилия, за да я изпълни. Работата му е толкова много - изчистване на коритата на реките, построяване на по-високи диги и нови канали, и др. затова времето му винаги не е достатъчно. Той работи и живее, заедно с другите хора и не си дава нито една минута почивка, да не говорим за връщане в къщи. Дори на три пъти, когато Ю минава край къщата си, но не се отбива да види своето семейство.

Един ден, с лодка Ю и неговите работници пристигат на един малък остров. Всички вече са много гладни. Те поставят тиган върху огъня, слагат вода, месо и подправки и ги врят. Месото вече е готово и изпуска приятна миризма. Обаче, то е толкова горещо, че с ръце не може да се яде. Ю обаче бърза да тръгне за следващото място, и не иска да чака, докато месото изстине. Той поглежда наоколо и вижда много дървета. Ю отива и отчупва две тънки клони от дървото, изважда месото от тигана с тях и започва да яде. Оттам нататък, за де спестява време, Ю често търси клони от дърво или от бамбук, за да яде гореща храна. Така, постепенно хората, които работят заедно с него виждат, че този начин не само се пести време, но и не се цапат ръцете и когато те ядат също търсят клони. В резултат на това, първоначалната форма на клечките са две тънки клонки от дърво или бамбук.

Откакто първоначално се появяват клечките, поради удобството при вземане на гореща храна, смесването на сварено просо и в други случаи, клечките остават в ежедневието на хората. Досега, те имат вече четири хиляди годишна история и са превърнати не само в неизменни прибори за хранене на китайците, но и са символ на културата от Изтока. Клечките също са добър подарък за приятели, особено ако са подарени с красива покривка за маса и поставки за клечки.

Скъпи приятели и скъпа Чидем, доволни ли сте от отговора? Може да ни пишете, ако искате да знаете нещо друго за клечките, а следващата събота ще минем на въпроса на Димана, която пита за историята на ветрилото.

Днешната рубрика „Пощенска кутия " завърши, пожелавам ви приятно прекарване на красивата пролет и специални поздрави на слушателите ни от клубовете в Каспичан и Плевен! Довиждане до следващата събота!