Будизмът, специално, даже е приветстван от монголците, тъй като част от тях изповядват тази религия, но пък от друга страна, те не правят много за опазването и развитието му. Не се строят и подпомагат манастири, даже се въвеждат специални изпити за знания по религията за да се отсеят хората, които чрез замонашване искат да се спасят от военна служба. Това води до известен конфликт, тъй като основното течение на Чан-будизма проповядва по-голямо значение на учителя отколкото на каноните и устно предаване на религиозните истини. В тази връзка, Чан-будизмът няма писана доктрина, но под натиска на монголците, започват да се създават първите писани.

Конфуцианството и Даоизмът също продължават да съществуват. Самото Конфуцианство пък се развива в т.нар. Нео-конфуцианство, което се налага над другите философски течения и става основен критерий за държавните изпити.

По това време е разрешено и на несторианските християни и на римските католици да установят мисиите в пределите на Китай, както и на тибетски лами, мюсюлмани и хиндуисти да проповядват ученията си.

Периодът на Юан всъщност се характеризира с изключителна жизненост на културни контакти и предаване между Китай и останалия свят. Европа официално се запознава с Китай именно тогава чрез пътешествията на италианецът Марко Поло, който служи в двора на Кублай почти 20 години. Въпреки този засилен културен обмен, китайската култура не претърпява много големи промени, даже и от страна на монголската култура.

Династия Юан е най-краткотрайната от главните китайски династии. Причината за това са въстанията на монголците, които смятат, че владетелите им в Пекин са се покитайчили, а от друга страна, китайците никога не приемат Юан за официална династия, а по-скоро като нашественици. Освен това, реформите и желанието за завземане на Япония и Ява струват много пари и изпразват хазната. Започват и конфликти между религиозните групировки.

Тази династия все пак остава пример за премахване на етническите, религиозни и политически бариери вътре в Китай и като обединител на страната със силна централизирана власт. По време на тази династия бурно се развиват контактите с външния свят по суша и море, търговията, занаятчийството, литературата (развиват се жанровете на романите и драмата) и други форми на изкуство, като главната транспортна артерия е известния Път на коприната. Отбелязани са големи достижения в науката, картографията и географията. Някои основни китайски изобретения като печатната техника, порцелана, картите за игра и медицинската литература стават достояния и на други държави. Обратно също се внасят различни научни открития и архитектурни изобретения, както и нови видове храни и начини за готвене.

Кублай хан създава служби за помощ и зърнохранилища в случай на бедстия и неурожайни години, засилва системата на пощенските услуги, установява хартиените парични знаци, преструктурира и подобрява пътната мрежа и разширява системата на каналите. Той хвърля много средства и за развитието на селското стопанство, като установява нова система на ръководене в селата. Издадени са правила за оран, сеитба и отглеждане на животни.